Определение № 2269 от 14.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1007/2024 г.

Производството е по чл. 250 от ГПК. С постановено по делото определение № 1419 от 30.05.2024г. е била оставена без разглеждане частната касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определение № 212 от 29.01.2024г. по ч.гр.д. № 3636/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 267883 от 21.10.2022г. по в.гр.д. № 8138/2019г. на Софийски градски съд относно разноските във въззивното производство (чл. 248 от ГПК). Жалбата е намерена недопустима - подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. С молба вх. № 11356/28.06.2024г. от „ЗАД „Алианц България““ АД е поискано допълване на определението от 30.05.2024г., като определение № 212 от 29.01.2024г. по ч.гр.д. № 3636/2022г. на Апелативен съд – София се обяви за нищожно, а частната жалба срещу определение № 267883 от 21.10.2022г. по в.гр.д. № 8138/2019г. на Софийски градски съд се изпрати на Върховния касационен съд за разглеждане. Както е приел настоящият състав на ВКС, определението на въззивния съд за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението – в случая пред ВКС (чл. 248, ал. 3 от ГПК). От насрещната страна Д. И. Д. не е подаден отговор на молбата. Молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК за допълване на определение № 1419 от 30.05.2024г. е допустима. Тя е подадена в едномесечен срок от влизане в сила на определението от заинтересована страна. По същество молбата е неоснователна. Не се касае за случай, в който съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната. Съгласно възприетото в определението от 30.05.2024г., чието допълване се иска, частната касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД срещу определение № 212 от 29.01.2024г. по ч.гр.д. № 3636/2022г. на Апелативен съд – София е недопустима. Жалбата е подадена срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Тъй като жалбата е недопустима, тя не подлежи на селектиране по чл. 274, ал. 3 от ГПК, нито определението на апелативния съд може да бъде потвърждавано, отменявано, обезсилвано или обявявано за нищожно. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. Това не е в случая и подадената по делото молба по чл. 250 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът