Определение № 99 от 08.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 431/2022 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд, с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение №36 от 23.02.2022 г. по в.т.д.№308/2021 г. /погрешно посочено в молбата като в.т.д.№36/2022 г./ на АС Велико Търново в частта му, с която след частична отмяна на решение №260023 от 29.04.2021 г. по т.д.№68/2020 г. на ОС Ловеч, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р. С. М. [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 24.08.2019 г. в размер на още 50 000 лв. /разликата над 90 000 лв. до 140 000 лв./. Срещу решението на апелативния съд в срока по чл.283 от ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, както и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 50 000 лв. - преводно нареждане от 07.03.2022 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в посочената част, поради което Върховен касационен съд