Определение № 9448 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9758/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., находящ се в Затвора [населено място], против определение № 1093/19.08.2025 г., постановено по адм. дело № 602/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба с вх. № 7252/08.05.2025 г. по описа на ВАС, подадена против АССГ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от правораздавателната дейност на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, насочена против АССГ, с твърдения за нанесени на ищеца неимуществени вреди и вредни последици, вследствие правораздавателната дейност на съда, изразяваща се в злоупотребя с право, ограничаване на достъп до правосъдие, лъжа и манипулиране на закон, нарушени основни човешки права и право на ЕС. Посочил е, че вредите са в резултат от действията на 71 състав на АССГ, който с определение № 2999/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 10829/2023 г. по описа на съда, е оставил без разглеждане искането му да бъде задължен началникът на затвора в [населено място] да му върне 9 бр. фонокарти, и производството по делото е прекратено. Претендира обезщетение в размер на 100 000 лева и период на увреждане от 17.11.2023 г. до 26.04.2024 г. С оспореното в настоящото производство определение АССО върнал исковата молба и прекратил производството по делото. За да постанови горното, административният съд приел, че от защита по реда на ЗОДОВ не могат да се ползват лицата, които считат и твърдят, че не са били удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях жалби, какъвто според състава на АССО е процесният случай. Посочено е, че производството по адм. дело № 10829/2023 г. по описа на АССГ, от което се претендират настъпили вреди, се е развило в съответствие с процесуалните правила. Поради това е прието, че твърдянато в исковата молба нарушение на чл. 47 ХОПЕС е неотносимо. В заключение е прието, че в случая липсват твърдения за реализиране на хипотезата чл. 2в ЗОДОВ, поради което предявеният иск е недопустим, като също така с предявяването на настоящия иск К. не преследва легитимен интерес, а действието му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от конвенцията/ и дори само на това основание искът се явява недопустим. Посочено е, че по жалби/искови молби на К. са образувани множество съдебни производства, насочени против органи на съдебната власт и администрацията на затвора, което също представлява злоупотреба с право. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Изложените от АССО мотиви се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а не права или задължения на държавите-членки; нарушението на нормата да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в него следва да се съдържат смислово свързани твърдения за наличие на факти, обуславящи възникването на посочените по-горе предпоставки. Изразеното несъгласие на страната с постановен от съда акт не отговаря на посоченото изискване. Правната квалификация, посочена от ищеца - чл. 2в ЗОДОВ, не обвързва съда при произнасянето му. В исковата молба не се открива връзка между обстоятелствената част и петитума. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,