Определение № 12264 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10461/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. А. В. срещу разпореждане № 1996 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 149/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК е върната касационната му жалба против решение № 320 от 11.12.2023 г., постановено по същото дело. С частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се представят доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 70.00 лева за касационното производство, като с тези съображения се претендира отмяната му. Ответникът Т. Б. Л. в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници не взимат становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С разпореждане № 358 от 01.02.2024 г., постановено по делото, Административен съд – Велико Търново е оставил без движение подадената от М. В. касационна жалба срещу решение № 320 от 11.12.2023 г., като му е указал в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 70.00 лева по сметка на Върховния административен съд. С разпореждането съдът е посочил още, че в същия срок касационната жалба следва да бъде и приподписана от адвокат или да се представят доказателства, че касационният жалбоподател притежава юридическа правоспособност. Препис от разпореждането е връчено лично на М. В. на 07.02.2024 г. В срока за изпълнение на дадените указания с пощенско клеймо от 13.02.2024 г. е постъпила молба от жалбоподателя с искане да му бъде предоставена безплатна правна помощ за приподписване на касационната му жалба. В молбата изрично е посочено, че след назначаването на служебен адвокат, жалбоподателят ще внесе и дължимата държавна такса за образуване на касационно производство, съгласно дадените му с разпореждането от 01.02.2024 г. указания. Приложена е и Декларация за материално и гражданско състояния на лицето. С определение № 685 от 27.02.2024 г. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ съдът е предоставил правна помощ на жалбоподателя и на 12.03.2024 г. е назначил адв. С. Памукчиева за служебен защитник, която е изготвила и приподписала касационната му жалба срещу решение № 320 от 11.12.2023 г. по адм. дело № 149/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. След изпращане на касационната жалба, с разпореждане от 20.05.2024 г. на председателя на второ отделение на ВАС делото е върнато обратно на Административен съд – Велико Търново за извършване на проверка за редовността на касационната жалба и изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 1-5 АПК. В изпълнение на указанията първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил в цялост дадените му с разпореждане № 358 от 01.02.2024 г. указания, като не е представил доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 70.00 лв. По тези съображения и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК с обжалваното в настоящето производство разпореждане Административен съд – Велико Търново е върнал касационната жалба на М. В. срещу решение № 320 от 11.12.2023 г., постановено по делото. Така постановеното разпореждане е неправилно. В разпоредбата на чл. 227а, ал. 1 АПК е визирано, че за образуване на касационно производство касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции. В ал. 2 / редакция ДВ,бр.102/2022г./ обаче е предвидено, че държавна такса не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В настоящия случай, както се посочи по-горе, на касационния жалбоподател е била предоставена правна помощ, поради което той не е дължал и заплащане на държавна такса, обратно на приетото от първоинстанционния съд. Въпреки липсата на изрично направено от страна на касатора искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за касационно производство, то съдът е следвало да съобрази цитираната по-горе разпоредба на чл. 227а, ал. 2 АПК и след като е преценил, с оглед представената декларация за материално и гражданско състояние, че лицето няма достатъчно средства за осигуряване на самостоятелна правна помощ и му е предоставил такава, то е следвало и да съобрази, че е отпаднало и законовото изискване за заплащане на държавна такса. Ето защо като не е взел предвид, че нуждата от изпълнение на дадените с разпореждането от 01.02.2024 г. указания за внасяне на държавна такса е отпаднала, съдът е приложил неправилно закона, поради което процесното разпореждане следва да бъде отменено, а делото докладвано на председателя на второ отделение за по-нататъшно администриране и образуване на производство по касационната жалба на М. А. В. срещу решение № 320 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 149/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,