Определение № 227 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2286/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№576/12.01.2018 г., подадени от К. И. И., в качеството му на собственик и управител на [фирма], приподписана от адвокат М. М., срещу въззивно определение №4116/15.12.2017 г. по ч.гр.д.№5705/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, с което е потвърдено определение №3714/07.7.2017 г. по гр.д.№432/2002 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на К. И., действащ като собственик и управител на [фирма], да бъде освободен от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на на постановеното по делото решение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата намира следното: От горепосоченото въззивно определение е видно, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по ч.гр.д.№5705/2017 г. Същевременно от протокола за избор на съдия-докладчик се установява, че номерът на делото е 5747, който е отразен и на корицата на делото. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г.о., че е налице опущение от въззивната инстанция, което следва да бъде коригирано. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,