Определение № 13100 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12149/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. С., представен от адв. Иванова, срещу определение № 12506/14.11.2025 г. по адм. д. № 333/2025 г. по описа на Административен съд Варна в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноските за производството и на адвокатска възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Иска отмяна на обжалваната част на определението и присъждане на претендираните деловодни разноски и на възнаграждението за адвокат. Претендира и разноски за производството по обжалване на определението. Насрещната страна по частната жалба Националната агенция за приходите отрича основателността ѝ. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е недопустима. Определението в обжалваната част не е преграждащо и с арг. от чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежи на обжалване. Процесуалният закон не предвижда обжалваемост на определението за разноските. Защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 176а АПК (за производства, започнали след 05.08.2025 г. – съобр. § 40 от ПЗР към ЗИДАПК, обн. ДВ бр. 63/2025 г.), а за производства отпреди тази дата – по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Съдът не дължи процедиране по недопустимата жалба. Тя следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да се прекрати. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 80 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл. 213а, ал. 6, т. 2, пр. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 231 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,