Определение № 258 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 90/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. против решение № 2894/11.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 131/2018 г., от ІІ“в“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на СГС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца, като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Посочено е, че разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. Когато се касае до фактически твърдения, а не до изразено мнение, за да се установи наличието на неправомерно поведение, се налага и преценка дали тези твърдения, като волеизявления за знание, са верни или неверни, респективно дали позорят адресата или му приписват извършване на действия, които не са съобразени с общественото му положение. Обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК представлява казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго, а клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК представлява разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. С оглед задължителните указания на ВКС, дадени с решението при първото разглеждане на спора пред ВКС, въззивният съд е посочил, че следва да осъществи преценка за вярност на фактическите твърдения на ответника, изказани в посоченото телевизионно предаване, и засягат ли те неблагоприятно ищеца, както се твърди в исковата молба. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел за неверни твърденията на ответника относно обстоятелството, че e била издавана фактура за 100 милиона лева за сероочистка в ТЕЦ „Б. дол“, като този извод е относим за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. Посочено е, че в проведеното на 14.02.2013 г. телевизионно предаване ответникът не е посочил кога е била издадена такава фактура, както и че в разглеждания случай не са налице клеветнически или обидни квалификации, които да са изрично насочени към ищеца, т.е. не е налице един от основните елементи за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение. В тази връзка съдът е посочил, че клевета или обида може да има само при излагане на конкретни неверни, позорни или унизителни факти по отношение на определена личност. В разглеждания случай съдът е посочил, че в исковата молба ищецът е ограничил основанието на предявения иск до търсене на отговорност на ответника единствено за следните изрази: „Тази фактура за 100 млн. лв. има мотивация персонално към него… мотивацията не може да бъде друга освен този звук…“, на въпрос на водещия „Вие знаете ли тази фактура за какво е?“, ответникът заяви: „Да, за сероочистка в ТЕЦ „Б. дол“, на ТЕЦ-а, като става въпрос за сероочистка, която не е завършена. Тия 100 млн. са само за първата част на реконструкцията и въвеждането в експлоатация.“ В исковата молба е посочено още, че клеветите продължили с призива „С. трябва да бъде поканен незабавно от НСлС, незабавно…“. Съдът е приел, че наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото, като същите следва да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства, обаче, има правно значение само ако те са обективно позорни. В случая съдът е приел, че цитираното в исковата молба изказване съдържа общи фрази, за които не може да се приеме категорично, че съдържат обидни или клеветнически изрази по отношение на ищеца. Твърдението, че е съществувала фактура за 100 милиона лева за сероочистка в ТЕЦ „Б. дол“ само по себе си не може да се приеме за позорно, тъй като това не е нито неморално, нито недостойно, а и не предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. Видно от посочените в исковата молба думи, ответникът не е приписал на ищеца и извършването на престъпление. Отделно от това, съдът е посочил, че коментарът на ответника за процесната фактура е по повод въпрос на водещия, който в конкретния разговор пръв е посочил за съществуването на такава фактура, а именно: „Като тази фактура за 100 милиона?“. Въз основа на горното, съдът е приел, че не е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, на което се основава иска. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона. Сочения правен въпрос е, изказване на мнение, съдържащо злепоставящи и кветнически твърдения и то посветено изрично на адресат на телевизионно предаване, нарушават ли правата на това лице и забраните по чл.45 ЗЗД да не се вреди другиму и надхвърля ли се обема на свободното слово по смисъла на чл.39, ал.2 КРБ. В своята практика Върховен касационен съд е подчертавал, че признатото и гарантирано в чл. 39 ал.1от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост ,дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право ,а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. В конкретния случай съдът не се е отклонил от практиката на ВКС, както в цитираното от касатора решение №62/2012 г. по гр.д.№ 1376/2011 г., както и цитираното в това решение решение по гр.д.№ 1438/2009 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, напротив, приел е, че цитираното в исковата молба изказване съдържа общи фрази, за които не може да се приеме категорично, че съдържат обидни или клеветнически изрази по отношение на ищеца. Наличието на съдебна практика по поставения от касатора правен въпрос и съобразяването й от страна на въззивния съд води до липсата на сочените касационни основания, като съдът в конкретния случай е приел, че не са налице злепоставящи и клеветниески твърдения, поради което не е дал отрицателен отговор на поставения правен въпрос. Отделен е въпросът, ако бе приел, че са налице злепоставящи и клеветниески твърдения, но не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като в този случай поставения правен въпрос би бил относим и би довел до наличие на сочените касационни основания. Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС