Определение № 4265 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 172/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на И. Р. Т., представен от адв. Стоянов, с искане за изменение на решение № 1736/16.02.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 172/2026 г. в частта за разноските. Според молителя неправилно съдът е определил възнаграждението за юрисконсулт чрез съотнасянето му към размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет без да съобрази фактическата и правната сложност на делото и осъществените от повереника на ответника действия на процесуално представителство. Черпи аргументи от новелата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Търсеното изменение на решението е чрез намаляване на присъдените в полза на насрещната страна разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище от насрещната страна – кмета на Община Бургас за неоснователност на искането, като се претендират и разноски за производството по искането за изменение на решението на ВАС в частта за разноските. С решение № 1736/16.02.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 172/2026 г. е оставено в сила решение № 9275/28.10.2025 г. на Административен съд Бургас по адм.д. № 1304 по описа за 2025 г., с което е отхвърлена жалбата на И. Р. Т. срещу обективиран в протокол № 5202150523/14.05.2024г. отказ на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас. Осъден е И. Р. Т. да заплати на Община Бургас разноски за касационното съдебно производство в размер 511.29 евро. Молбата е неоснователна. С решението, чието изменяне в частта за разноските се иска, съдът е разрешил спора в полза на ответника по касация. Мотивите на съдебния акт съдържат правен извод, обуславящ присъждането на разноските от изхода на делото. Доколкото в частта в частта за разноските решението е с характер на определение, то и за изменянето му следва да са осъществени предпоставките на чл. 253 ГПК. Не са се променили обстоятелствата, при които е постановен съдебния акт и постановяването му не е резултат на грешка. Следва да се има предвид, че още с решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България по конст.д. № 3/2016 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.; посл. доп., бр. 62 от 9.08.2016 г.), е прието, че ГПК и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите като процесуални представители на страните, като осъществяваното от тях процесуално представителство е идентично. КС е определил като приемлив и израз на законодателна симетрия подходът за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт. Отсъствието на изискване за доказване на пряко направения разход в хипотезата на осъществено от юрисконсулт процесуална представителство не означавало, че такъв не е направен. Съдът е направил паралел с неопределеността на подхода и при определяне на размера на адвокатските възнаграждения с наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет. Следващото от т. 3 на решението на СЕС по дело С-438/22 задължение за националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено /при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство/ възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски и то при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото. Исканата по реда на чл. 248 ГПК редукция на юрисконсултско възнаграждение /без да е направено възражение за прекомерност на възнаграждението/ е несъвместимо с принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК и то в хипотезата, когато при равностойна на тази на юрисконсулта процесуална активност на процесуалния представител на ДЗЛ, се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размери съпоставими с определените от съда за юрисконсулта и очевидно съпоставени с размерите по Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът подържа позицията си от решението за правото на Община Бургас на разноски в размера по съдебния акт. Неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане нему на разноски в особеното производство за изменение на решението в частта за разноските. С арг. от чл. 81 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът се е произнесъл по исканията на страните за разноски с крайния акт за производството - решение № 1736/16.02.2026 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 172/2026 г. Защитата по чл. 248 ГПК е отклонение от типичното развитие на процеса и е насочена към отстраняване на грешки и непълноти в съдебния акт при разрешаване на въпроса за разноските. По хипотеза определението по чл. 248 ГПК не се приключва делото пред тази инстанция, а и съдът не може да възприеме факти, настъпили след приключването на устните състезания, като такива за извършени след този момент деловодни разноски /арг. от чл. 142, ал. 2 АПК/. Воден от горното, съдът