Определение № 50626 от 23.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 242/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата М. П. С. срещу решение № 1158 от 11.11.2021г. по в.гр.д.№ 771/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1922/2020г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на пътно произшествие, настъпило на 10.09.2019г., за разликата над 18 000лв. до претендираната сума от 35 000лв. Решението в частта, с която ответното застрахователно дружество „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД е осъдено да заплати на ищцата на основание чл.432,ал.1 КЗ сумата 18 000лв., ведно със законната лихва от 08.11.2019г., е влязло в сила. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер от 35 000лв. със законните последици. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон - чл.52 ЗЗД и нарушаване принципа на справедливост поради присъждане на занижен размер на обезщетението. Твърдението е за несъблюдаване на указанията, дадени в ППВС №4/1968г. относно преценката на критериите за определяне на справедлив по размер обезщетение. Поддържа се довод за несправедливо занижаване на определената сума предвид лимита на застрахователното покритие и за несъобразяване на икономическите условия в страната - релевантни стандарти, очертани в практиката на ВКС. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на материалния закон - на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва се, че обуславящ изхода на делото е въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД, по който САС се е произнесъл неправилно, тъй като практиката на ВКС за присъждане на застрахователно обезщетение за подобен род увреждания е съвсем друга. Поддържа се, че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди в конкретния случай не е определен и съобразно критериите, посочени в ППВС № 4/1968г. Твърдението е, че ВКС следва да допуска касационно обжалване по въпроси, които се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК; че „в случая се касае за извършване на тълкувателна дейност за конкретния случай, а не да се извършва тълкувателна дейност във вр. с чл.52 ЗЗД“. Без наведени доводи и без данни за влизането му в сила е приложено решение на СГС по гр.д.№ 1862/2011г. Писмен отговор от ответника не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Безспорно е по делото, че 74 годишната ищца е пострадала като пътник в лек автомобил. Пред въззивната инстанция отговорността на застрахователя за застрахователно плащане е била установена в с влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение. По въззивната жалба на ищцата, която е обжалвала отхвърлянето на иска й за разликата до предявения размер, въззивната инстанция е съобразила безспорно установените по делото факти, че вследствие на претърпяното произшествие М. С. е получила счупване на 5-то ребро в ляво и счупване на лявата ключица с малко разместване на костните фрагменти, без „хемопневмоторакс“ (наличие на въздух или кръв) в лявата гръдна клетка. Счупената лява ключица е била наместена и обездвижена с мека превръзка - „осморка”. Включена й е била инфузионна и обезболяваща терапия. След изписването от болницата на 05.09.2019г. лечението на пострадалата е продължило амбулаторно. Счупеното 5-то ребро в ляво е зараснало за срок до 20 дни, след което е била проведена дихателна гимнастика на белия дроб; счупената лява ключица е зараснала за срок до 30 дни, след което ищцата е започнала провеждането на рехабилитация на лявата раменна става. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца. Ищцата е търпяла болки и страдания за този период, като най-интензивни са били те през първите 2 седмици непосредствено след злополуката и около 2 седмици по време на проведената начална рехабилитация. В продължение на първите 30 дни ищцата не е можела да си служи пълноценно с лявата ръка поради получената фрактура на лявата ключица и поставената имобилизация, което е затруднявало извършване на дейности по обслужването й в ежедневието. Към датата на изготвяне на експертизата здравословното състояние на пострадалата е установено като стабилизирано - счупеното 5-то ребро е зараснало окончателно, а дихателната дейност на левия бял дроб - възстановена; счупената лява ключица също е зараснала окончателно, а движенията на лявата раменна става вече са в норма. Преценката на вещото лице е, че не се очаква в бъдеще да възникнат негативни последици от получените увреждания. При анализа на тези факти, съставът на САС е мотивирал, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с оценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Въззивният състав е счел за неоснователни оплакванията в жалбата на ищцата, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер съобразно установените по вид и характер увреждания, които по своя медико-биологичен характер не са тежки - фрактурата на лявата ключица е била с минимално разместване на костните фрагменти и без хемопневмоторакс. Обсъдена е и неголямата продължителност на възстановителния период, обстоятелството, че ищцата е била в болница само 3 дни, след което лечението е продължило в домашни условия; отчетено е и обстоятелството, че на ищцата е била извършена само мануална репозиция и имобилизация посредством „осморка“ без оперативна интервенция. Даден е отговор, че тази имобилизация е довела до затруднения в обслужването и ежедневните дейности за известен период от време, но са недоказани твърденията на ищцата, че левият й горен крайник е бил напълно обездвижен и, че не е можела да се обслужва сама. Като релевантно е съобразявано и обстоятелството, че и двете фрактури са зараснали, а дихателната дейност на белия дроб е възстановена, движенията в лявата раменна става са в норма. Обосновано е, че отсъстват негативни последици и данни за неблагоприятна прогноза. При преценката на посочените конкретно установени данни, при отчитане на икономическата обстановка в страната, включително и в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и принципа на справедливост, съставът на САС е потвърдил извода, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 18 000 лв. Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Твърдение за неправилност са всички аргументи към изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, а и няма основание за преценка въззивното решение за е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. С Решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за прилагене на критерия за справедливост. Определяните от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обема на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития през периода и за неустановен брой пострадали. Разноски за производството не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.