Определение № 400 от 12.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1747/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К., в качеството му на синдик на „Контракт инвест“ ООД /н/, срещу определение № 86 от 27.04.2022 г. по ч.т.д. № 55/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 261545 от 17.09.2021 г. по т.д. № 84/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, за разделяне на производството по предявения в хода на процеса с молба с рег. № 269118/15.07.2021 г. от синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/, след неговото конституиране като съищец, иск с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ, вр. чл.108 ЗС и за образуване на ново дело по тази искова молба. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с искане за отмяната му. Твърди се, че ревандикационният иск е обусловен от изхода на делото по отменителния иск по чл.647 ТЗ, предявен от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД - дружество – кредитор на несъстоятелността. Частният жалбоподател счита, че обусловеният иск не би могъл да се разглежда в отделно производство, с позоваване на чл.649, ал.2 ТЗ и чл.210, ал.2 ГПК. В постъпил по делото отговор от насрещните страни – Е. П. К. и В. Д. К., чрез процесуален пълномощник, се оспорва основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, предл. първо ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Процесуално законосъобразен е изводът на въззивния съдебен състав за недопустимост на частната жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/, тъй като е насочена срещу определение, с което не е допуснато последващо обективно съединяване на искове, а то не попада в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съдът е посочил, че първоинстанционното определение няма преграждащ характер, тъй като по предявения от синдика иск ще се образува отделно дело, в какъвто смисъл са дадените от ОС-Бургас указания, съобразени с постановките в ТР № 1/2013 г. / т.7 и т.9/ на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС не споделя изложените в частната жалба аргументи за преграждащ характер на определението на първостепенния съд, с което не е допуснато последващо обективно съединяване на искове. В случая е изцяло приложима разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК, в съответствие с която е атакуваното въззивно определение. Доводите в частната жалба /доколкото могат да се съотнесат към допустимостта на въззивната частна жалба/, основани на предвидени в ТЗ особени процесуални правила, не могат да се възприемат, тъй като изключенията от общия исков процес в производството по несъстоятелност са лимитативно посочени в чл.621а ТЗ и те не би могло да се прилагат корективно или да се разширяват по съображения за процесуална икономия с оглед обусловеността на ревандикационния иск от първоначално предявения отменителен иск. Оплакванията в частната жалба, основани на разпоредите на чл.210, ал.2 ГПК и чл.649, ал.2 ГПК, са относими към правилността на определението на първостепенния съд и не са предмет на настоящото частно производство. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение