Определение № 4399 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2025 г.
ВАСВторо отделение28.04.2025 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3807/20.11.2024 г., постановено по административно дело № 512/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Я. К. Х., подадена чрез адвокат Я. Методиева, против Определение № 3807/20.11.2024 г., постановено по административно дело № 512/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № АБ-51/09.05.2023 г. на Кмета на Община Сандански и е прекратено производството по делото в тази част. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК е постъпил отговор от „ПА Солар“ ЕООД, подадено чрез адвокат С. Симеонов, с което се оспорва частната жалба и се изразява становище в подкрепа на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване, изразяващо се в обединяване на четири УПИ в един УПИ XIV-392, 393, 430 „За производство на ел. енергия от фотоволтаични модули“, кв. 33 по плана на [населено място], общ. Сандански, като се променя отреждането по действащия план от зона „Жм“ – за жилищно строителство в зона „Пп“ – производство на ел.енергия от фотоволтаични модули с предвиждане за ниско свободно застрояване при показатели до 80 % и коефициент на интензивност до 2.5. Жалбоподателят се легитимира като собственик на УПИ IV-391, кв. 40 по плана на [населено място], който имот се явява съседен през улица спрямо имота, предмет на процесната заповед. За да остави жалбата без разглеждане, съдът в изпълнение на дадените с Определение № 10986/15.10.2024 г. по административно дело № 9458/2024 г. указания на Върховния административен съд е изследвал единствената възможна хипотеза за обосноваване на правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ за оспорващия, а именно допуснати с плана намалени разстояния между застрояването в двата имота. Въз основа на представените по делото скици и проекти е установил, че разстоянието между двуетажната масивна жилищна сграда, изградена в УПИ IV-391 /собственост на жалбоподателя/ и предвиденото застрояване в новообразувания имот през улица - УПИ XIV-392, 393, 430 /предмет на плана/, е в размер на 18,50 метра, което е по-голямо от предвидената височина на жилищната сграда и енергийния обект, следователно са спазени изискванията на чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 ЗУТ и не са допуснати намалени разстояния с оспорения план. Така постановеното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие със установените по делото факти и с приложимия закон. С оглед предмета на процесния план, местонахождението на имотите и предвид дадените от касационната инстанция указания, административният съд е изследвал задълбочено спорния въпрос, изразяващ се в преценка дали имота на жалбоподателя се явява непосредствено засегнат от изменението на плана съгласно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза и предвид особеностите на конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУТ, към която препраща чл. 35, ал. 1 ЗУТ и изискваща разстоянието между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти през улица да е по-голямо или равно на височината на сградите. Това разстояние е вярно установено и не надхвърля по размер височината на застрояването в имотите, поради което правилен е изводът на съда за отсъствие на намалени разстояния по смисъла на чл. 35, ал. 1, във връзка с чл. 32, ал. 1 ЗУТ, което обуславя и липсата на правен интерес за оспорващия съгласно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Изложените в частната жалба доводи, свързани с незаконосъобразност на заповедта са неотносими при преценка за допустимост на подадената срещу нея жалба, поради което не следва да се обсъждат. Воден от горното и като съобрази, че оспореното определение е правилно, същото следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 232 АПК
- чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ
- чл. 32, ал. 1 ЗУТ
- чл. 35, ал. 1 ЗУТ
- чл. 229
- чл. 35, ал. 1