Определение № 4242 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Монси-52“ ЕООД, гр. София, против определение № 4763/ 05.02.20026г. по адм. дело № 11928/ 20025г. на Административен съд София- град, с което предявеният от дружеството против Столична община отрицателен установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като предявеният иск е допустим, като излага подробни съображения в този смисъл. Моли определението да бъде отменено и делото- върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът, чрез юрк. Ташева, оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по иск на „Монси-52“ ЕООД, сега частен жалбоподател, срещу Столична община за признаване за установено, че разрешение за строеж № 251/ 17.10.2023г. на главния архитект на Столична община, поправено със заповед № САГ23-РА51-267/ 02.11.2023г. на същия административен орган, не поражда правно действие и към 23.11.2023г. не е налице административно правоотношение между страните, което да е основание за извършване на фактически строителни действия в имота на дружеството – ищец ПИ с идентификатор 68134.706.278 по КККР на гр. София (уточняваща молба от 10.12.2025г. ). Първоионстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 128, ал. 2 АПК не са изпълнени и предявения иск е недопустим и с определението, предмет на оспорване, оставя исковата молба без разглеждане и прекратява производството по делото. Този извод е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. Искът по чл. 128, ал. 2 АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е със субсидиарен характер и е допустим при наличието на две кумулативни предпоставки: наличие на спор за съществуването на административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената от ищеца защита по съдебен ред и липса на друг процесуален ред за защита на правата и интересите на ищеца. В случая съставът на административния съд правилно приеме, че посочените предпоставки не са изпълнени. Законосъобразно е преценено, че спорът за валидността и законосъобразността на издаденото от главния архитект на Столична община разрешение за строеж следва да се реши в производство по оспорване на този административен акт по реда на АПК, а защитата срещу извършени без правно основание фактически действия в имота на ищеца следва да се проведе съгласно чл. 250 и сл. АПК. При наличието на друг процесуален ред за защита искът по чл. 128, ал. 2 АПК е недопустим, поради което правилно е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по частната жалба се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ, частният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 40,90 евро, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,