Определение № 1939 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3740/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Р. Е. П.“ Е., депозирана чрез адв. Д., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 5893 от 16.12.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Насрещната страна по молбата С. Р. Х. не ангажира становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна. За да осъди касатора Х. да заплати на ответника по касация и молител в настоящото производство „Р. Е. П.“ Е. разноски за един адвокат в размер на 2000 лв., настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че разноските, сторени от дружеството в касационното производство, следва да бъдат присъдени съобразно изхода на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Поради опущение, обаче, съдът не е взел предвид, че насрещната страна Х. не е правил възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да присъди по-нисък размер на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат само по мотивирано възражение на насрещната страна. Такова в случая липсва, поради което молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде уважена, като на страната се присъдят допълнително още 1862.37 евро, равняващи се на остатъка от 3640 лв. до пълния размер на сторените пред касационната инстанция разноски. В същите е включен и дължимият ДДС, тъй като адвокатското дружество „Д. и партньори“ е регистрирано по ЗДДС, а предоставянето на правна услуга от адвокат е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,