Решение № 7759 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2014 г.

Решение № 7759 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Таня Ганева Русева от гр. Шумен срещу решение № 5 от 21.02.2014 г. на административен съд Шумен по адм. дело № 292/2013 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № Реш - 25 от 13.03.2013 г. на директора на районно управление "Социално осигуряване" гр. Шумен с което е отхвърлена жалба вх. № ПЖ- 1 от 03.01.2013 г. на Таня Ганева Русева срещу разпореждане № 271 - 00 - 2510 - 2 от 04.12.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при районно управление "Социално осигуряване" гр. Шумен с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО е изменено разпореждане № 271-00-2510-1 от 03.12.2013 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му с подробни съображения в жалбата и писмено становище. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - Шумен взема становище за неоснователност на жалбата в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Таня Ганева Русева срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Шумен с което се отхвърля жалбата й срещу разпореждане № 271 - 00 - 2510 - 2 от 04.12.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при районно управление "Социално осигуряване" гр. Шумен. С това разпореждане се изменя разпореждане № 271 - 00 - 2510 - 1 от 03.12.2013 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Първоначално обезщетението е било считано от 03.11.2012 г. до 02.09.2013 г. в размер на 8.60 лева дневно, изменено считано от 03.11.2012 г. до 02.03.2013 г. - 7.20 лева дневно. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпореждането с искане за отмяната им като остане в сила първото разпореждане от 03.12.2012 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че в периода 26.09.2011 г. - 28.10.2012 г. вкл. Таня Ганева Русева е работила като фактурист по безсрочен трудов договор, сключен със "Станчев Консулт" 2001, ЕООД гр. Шумен за неопределено време. Този трудов договор е прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ считано от 29.10.2012 г. със заповед № 2/29.10.2012 г. на ръководителя на търговското дружество. Установено е също така, че на 29.10.2012 г. Таня Русева е сключила срочен трудов договор с осигурителя "Даниели" ЕООД гр. Търговище който на 03.11.2012 г. бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ/поради изтичане на уговорения срок/ със заповед № 14/05.11.2012 г. След прекратяване на трудовия договор жалбоподателката била регистрирана в дирекция "Бюро по труда" гр. Шумен и на 12.12.2012 г. подала заявление вх. № 271 - 00 - 2510 до директора на РУСО Шумен за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО. Установено е също така, че осигурителят "Даниели" ЕООД гр. Търговище е изпълнил дадените му задължителни предписания на РУСО Търговище да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 29.10. 2012 г. - 03.11.2012 г. за Таня Русева и подаде редовни такива за Таня Русева по чл. 4, ал. 2 КСО с код осигурен "11". При установеното от фактическа страна съдът е приел, че правото на парично обезщетение за безработица правилно е преценено от органа към осигурителното правоотношение във връзка с трудовия договор прекратен на 29.10.2012 г. по който тя е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и периодът и размерът на обезщетението е съгласно чл. 54б, ал. 3 КСО. При тези фактически и правни съображения е постановено решението. Решението е правилно. Правилни са изводите на съда приел, че Таня Ганева Русева е осигурено лице при последния работодател "Даниели" ЕООД гр. Търговище по срочен трудов договор за 5 работни дни поради което е подлежала на осигуряване по чл. 4, ал. 2 КСО, а не по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Според чл. 4, ал. 2 КСО работниците и служителите наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни /40 часа/ през календарния месец се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Правото на парично обезщетение за безработица преценено съгласно чл. 54а КСО има материални предпоставки да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които лица имат регистрация като безработни в "Агенция по заетостта", не упражняват трудова дейност за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава. Правилни са изводите, че за правото на парично обезщетение за безработица е от значение основанието за прекратяване на трудовия договор с осигурителя "Станчев Консулт -2001" ЕООД по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ от което се определя срока и размера на обезщетението съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. Съгласно това прекратено трудово правоотношение се извършва преценката на правото на парично обезщетение тъй като по него е била осигурена и за осигурителния риск "безработица". При изложените съображения доводите за необоснованост на изводите на съда и за нарушение на материалния закон при постановяване на решението са неоснователни поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение