Определение № 3442 от 05.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1677/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 14126 от 28.07.2025 г. от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 213 от 24.07.2025 г. в частта за разноските, като в полза на касатора бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на сумата 6 540 лв. – адвокатско възнаграждение (с включен ДДС) и за касационното производство в размер на сумата 3 070 лв. – адвокатско възнаграждение 2 640 лв. (с включен ДДС) и държавна такса 430 лв., както и за изменение в частта, отменяща решение № 106 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 42/2023 г. на Видински окръжен съд, с която е прието, че сдружението е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС. Ответникът по молбата – Ц. Ж. Д. от [населено място], обл. В. – поддържа становище за оставянето й без уважение, евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, по съображения в писмен отговор от 06.10.2025 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По молбата за изменение на решението в частта за разноските: Молбата е основателна. Приетото от настоящия състав, че с въззивното решение Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС, е в явно противоречие с мотивите и с диспозитива на обжалваното решение, тъй като съдът е приел точно обратното, а именно – че ищецът Ц. Ж. Д. следва да заплати на сдружението разноски за въззивното производство в размер на посочената сума и му е присъдил същата. Ето защо, искането за изменение (неправилно квалифицирано от молителя като искане за поправка на очевидна фактическа грешка) следва да бъде уважено, като в мотивите и диспозитива на решението бъдат заличени думите “и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на пълномощника на ищеца за въззивното производство в размер на 2 180 лв., с вкл. ДДС“. По молбата за допълване на решението в частта за разноските: С оглед изхода на настоящото дело – отмяна на обжалваното от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ въззивно решение и отхвърляне на предявения срещу него иск изцяло, искането на касатора за присъждане на разноски за въззивното и за настоящото производство, направено своевременно още с касационната жалба, е основателно. От представените от сдружението доказателства (фактури и дневни извлечения от сметката на адвокатското дружество, което го представлява) се установява, че същото е заплатило адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 6 540 лв., с включен ДДС и за касационното производство в размер на сумата 2 640 лв., с включен ДДС. Освен това, касаторът е заплатил и държавна такса в размер на 430 лв. Основателно, обаче, е заявеното от ответника по касация искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанция. Този извод произтича от предмета на делото – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, при който спорен е единствено въпросът дали ищецът е активно материалноправно легитимиран за получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат, с оглед задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Поради това, делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ за всяка от инстанциите се явява сумата 1000 лв., с вкл. ДДС. Или, молбата за допълване е основателна за общата сума 2 430 лв. (2000 лв. – адвокатски възнаграждения и 430 лв. – държавни такси), като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа) не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК