Решение № 6606 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД с ЕИК 200214458 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Три уши“ № 8, ет. 6, против решение № 22646 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1389 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и прогласяването за нищожно, алтернативно отмяната на Решение № Ц-7/31.01.2025 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та). Претендира разноски за две инстанции, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (л. 43 от касационното дело). Ответникът – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител – гл. юрк. Р. Райков, който оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касационния жалбоподател адвокатски хонорар. Ответникът – „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК ЕАД) с ЕИК 000649348 и със седалище и адрес на управление в София на ул. „Триадица“ № 8 оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК 123526430 и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на ул. „Христо Г. Данов“ № 37 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против Решение № Ц-7 от 31.01.2025 г. на КЕВР, с което се актуализира, считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. префeренциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 289.78 лв./MWh., без ДДС. Наред с това „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД е осъдено да заплати на КЕВР и на НЕК ЕАД разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение – по 250.00 лв. на всеки от тях. Съдът е установил, от фактическа страна, че с решение № 5990 от 19.10.2018 г. по адм. дело № 8300 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град (л. 112-119 от първоинстанционното дело) е отменено, като незаконосъобразно, Решение № Ц-17 от 01.07.2017 г. на КЕВР в частта му по т. VII.2, с което, считано от 01.07.2017 г., се определя актуализация на префeренциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници – биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство с инсталирана мощност 5 MW, в размер на 289.78 лв. /MWh., без ДДС и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в това съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от влизането на съдебния акт в сила. Решение № 5990/19.10.2018 г. по адм. дело № 8300/2017 г. на Административен съд – София-град е оставено в сила с решение № 10274 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3407 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд – л. 110-111, пак там. Комисията приела ново Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г., с което, считано от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., е актуализирана преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 289.78 лв./MWh, без ДДС. Решение № Ц-6 от 06.02.2020 г. на КЕВР е обжалвано от „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД пред Административен съд – София-град. Образувано е адм. дело № 2308/2020 г., по което е постановено Решение № 249 от 14.01.2022 г. (л. 102-109, пак там), с което жалбата на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД против Решение № Ц-6/06.02.2020 г. на КЕВР е отхвърлена. Това съдебно решение, след обжалване от страна на „Еко Енерджи Мениджмънт” ООД, е отменено с Решение № 5556 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 4118 по описа за 2022 г. на Върховния административен съд – л. 99-101, пак там. Вместо това касационната инстанция постановила отмяната на Решение № Ц-6/06.02.2020 г. на КЕВР и изпратила преписката за ново произнасяне на Комисията, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това съдебно решение. След връщане на административната преписка, КЕВР е приела оспореното пред първата инстанция Решение № Ц-7/31.01.2025 г. По първоинстанционното дело е назначена съдебно-техническа експертиза, извършена от проф. д-р инж. В. Колев, чието заключение (л. 146-156, пак там) е прието, неоспорено от страните, в съдебно заседание от 14.04.2025 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е извел следните правни изводи: Преценил е, че оспореното Решение № Ц-7/31.01.2025 г. на КЕВР е издадено от компетентен по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЕ, във вр. с чл. 31, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел, че, при приемане на същото, не е допуснато противоречие с целта на закона, като то съдържа подробни мотиви с посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Приел е, че спорният акт съответства на материалния закон. Обсъдил е нормата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ. Мотивирал се е, че преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, е актуализирана от Комисията при коефициент на актуализация, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8 ЗЕВИ, а именно: разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Като кредитирал заключението от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (без отговорите по задачи 1.8. и 1.9.), е преценил за правилно извършеното от Комисията изчисление на коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8 ЗЕВИ. Приел е, че определянето на този коефициент е в съответсвие с нормата на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ. Посочил е, че той е приложен върху цялата преференциална цена. Подчертал е, че стойностите на останалите параметри, като влажност, калорийност (енергийност) на суровината, КПД, мощност, средногодишна продължителност на работа и цена на суровината са осреднени такива, доколкото са приложими за цялата група електрически централи с инсталирана мощност от 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство. Обърнал е внимание, че цените се определят не за конкретна електроцентрала, а за група такива. Допълнил е, че увеличаването на производителността и намаляването на разходите е въпрос на управленско решение и анализ „разходи – ползи“. Формирал е решаващия извод за законосъобразно определяне от КЕВР на префeренциалната цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5MW, произвеждащи електр ическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. С Определение № 7364 от 04.03.2025 г. (л. 131 от първоинстанционното дело) първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като, в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, е указал на КЕВР, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Наред с това, съдът, с Определение № 14330 от 25.04.2025 г. (л. 184, пак там) е задължил Комисията да представи документи, доказващи метода на изчисление на преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, а именно Методика (електронен модел) за определяне на изходните и базови стойности на ценообразуващите елементи за определяне на цената на електроенергията, произвеждана от възобновяем източник – биомаса от дървесина, получена от дървесни отпадъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци по комбиниран начин. Дадените указания са изпълнени от страна на КЕВР с писмо, ведно с приложение, от 14.05.2025 г. – л. 199 от първоинстанционното дело. По делото също така е представена цялата административна преписка по издаването на оспореното решение на Комисията. В хода на съдебното производство съдът е допуснал извършването и е приел заключение от съдебно-техническа експертиза по въпроси, относими към възраженията, направени в жалбата срещу оспореното решение на Комисията. Предвид изложеното и като съобрази извършените от съда и от страните, в изпълнение на негови указания, процесуални действия, настоящият съдебен състав приема, че съставът на Административен съд – София-град не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на разпределението на доказателствената тежест, допускане и приемане на доказателства, допускане и приемане на съдебна експертиза. Несъстоятелни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка, че Решение № Ц-7/31.01.2025 г. на КЕВР не е нищожно. Верен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за писмена форма и за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, поради което не страда от порок във формата. Правилно съдът е приел, че не се установяват такива съществени нарушения на административнопризводствените правила, които да имат последица нищожност на спорния акт, съответно е формирал извод, че същият представлява валиден индивидуален административен акт. Възраженията на касационния жалбоподател относно начина на определяне на преференциалната цена и на коефициента за нейната актуализация са относими към преценката за материалната законосъобразност на решението на КЕВР, която преценка е правилно извършена от решаващия състав на първата инстанция. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, като цената не се изменя за срока на дългосрочния договор, освен в изрично предвидените случаи. Такова изключение е уредено в чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, според който Комисията ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността само на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 от с. р. – разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Следователно законът предвижда нормативно определен механизъм за актуализация единствено на посочените три елемента, при съобразяване на техните относителни тегла в първоначално утвърдения модел. Именно този правен режим е съобразен от първоинстанционния съд, като правилно е отчетено, че останалите ценообразуващи елементи са определени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, когато за първи път е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в която попада централата на настоящия касационен жалбоподател. Приетото от първата инстанция, че ценообразуващите елементи, предмет на актуализация, са мотивирани и фактически обосновани в решението на КЕВР, като конкретните проценти са определени въз основа на данни от Министерство на земеделието и храните и Националния статистически институт, се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. По предписанието на чл. 32, ал. 6 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от КЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието и храните годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. В случая за определянето му е взето предвид писмо, вх. № Е-03-13-3 от 16.05.2017 г. (л. 120 от първоинстанционното дело), с което министърът на земеделието и храните определя среден индекс на изменението на средната цена на дървесината за технологична преработка и дървата за горене за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2017 г. спрямо периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г. в размер на 0,7 %. Въз основа на тези данни изменените разходи за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, са в размер на 117.58 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 40, 57 % от общите разходи. Съгласно чл. 32, ал. 7 ЗЕВИ, процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година. В случая е установено, че процентът е определен въз основа на писмо, вх. № О-05-00-2 от 15.05.2017 г. на Председателя на Националния статистически институт, с което е посочено, че процентното изменение за 2016 г. спрямо 2015 г. на цените на горивата за транспорт е в размер на „-11, 6%“, предвид което изменените разходи за горива за транспорт са в размер на 11, 15 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 3, 85 % от общите разходи. На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 8 ЗЕВИ, процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. В случая процентът е определен въз основа на писмо с вх. № O-05-00-2 от 15.05.2017 г. на Председателя на Националния статистически институт, с което е посочено, че процентното изменение за 2016 г. спрямо 2015 г. на средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е в размер на 9, 5 %, поради което изменените разходи за работна заплата са в размер на 14, 60 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 5, 04 % от общите разходи. Следователно Комисията е използвала именно законово посочените източници и периоди, а не е изхождала от пазарни оценки, частни анализи или икономически виждания на отделни производители за равнищата на разходите към даден момент, които те считат за реални. Производството по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ не е производство по ново ценообразуване, а по ежегодна актуализация в рамките на вече определен модел. В това производство не се преразглеждат непроменливите елементи от преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, така както са установени в първоначалното решение – в случая Решение № Ц-19/28.06.2013 г. на КЕВР. При правилно приложение на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ първоинстанционният съд е приел, че коефициентът на актуализация е обусловен от изменението на стойността на ценообразуващите елементи – разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Същият се определя като произведение от изменението на тези разходи, а не се явява коефициент върху всички ценообразуващи елементи, част от които са фиксирани за целия период на договора за изкупуване, не се променят и не се влияят от изменение на условията в бъдеще. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение. Същото следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направените искания, „Еко Енерджи Мениджмънт“ ООД, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. първо от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР и на НЕК ЕАД суми в размер на по 200.00 лв. (еврова равностойност от 102.26 евро) за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия