Определение № 269 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Д. горски стопанство „Г”, с. Г., обл. Благоевград, подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу определение от 09.02.2009г. по гр.д. №731/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната касационната жалба на ДГєÔ срещу решение №642 от 01.12.2008г., постановено по същото дело, с което е оставено в сила решението от 09.05.2008г. по гр.д. №246/2007г. на Районен съд – гр. Г., с което са уважени предявените от И. С. М. срещу ДГєÔ искове с правно основание чл.344, ал.1-3 от КТ. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при служебната проверка за редовност на касационната жалба, намира следното: Към частната касационна жалба на Д. горски стопанство „Г”, жалбоподателят е следвало /съгласно чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с чл.84 от ГПК и 275, ал.2 от ГПК/, а не е приложил: документ за внесена държавна такса. Съгласно чл.84, т.1 и т.2 от ГПК държавата и държавните учреждения, и общините се освобождават от заплащане на държавна такса, но не и от съдебни разноски. В чл. 84 от ГПК от значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси. За държавата, държавните учреждения - чл. 84, т. 1 /първоначалната редакция на текста в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и действаща редакция с оглед Решение №3 от 08.07.2008г. по к.д. №3/2008г. на Конституционния съд/ и общините - чл. 84, т. 3 от ГПК, освобождаването се отнася до исковете за публични държавни, съответно общински вземания и за права върху вещи, публична държавна, съответно общинска собственост, по аргумент на противното от изключението, за което се предвижда такова освобождаване и конституционното деление на държавната и общинската собственост на публична и частна - чл. 17, ал. 2 от Конституцията. В случая съдебно предявеното право няма характер на публично държавно вземане, поради което касаторът дължи заплащане на държавна такса. При проверката на редовността на частната касационна жалба въззивният съд не е констатирал посочената нередовност на частната касационна жалба. При тези данни производството следва да бъде прекратено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който проверява редовността на жалбата, за отстраняване на нередовността по реда на чл.262, ал.1 от ГПК, във връзка с 275, ал.2 от ГПК, като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса за производството по частната жалба, която е в размер на 15лв. /чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. При неизпълнение на указанията въззивният съд, проверяващия редовността на жалбата въззивнен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК да върне нередовната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение