Определение № 506 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.274, ал.4 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№8641/14.10.2019 г., подадена от З. Щ. Н. от [населено място], [община], област Х., чрез адвокат С. Л. Я., против определение №391/24.9.2019 г. по ч.гр.д.№3230/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, състав на ІII г.о. С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., е оставил без разглеждане частна касационна жалба, вх.№4289/23.7.2019 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство срещу въззивно определение №208/18.6.2019 г. по ч.гр.д.№182/2019 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение №30/13.5.2019 г. по гр.д.№57/2019 г. на Тополовградския районен съд, с което производството по делото е прекратено. Прието е, че касационната частна жалба попада в хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като са предявени кумулативно обективно съединени искове, всеки от които под 5000 лева, като този за имуществени вреди е с цена 682 лева, а този за неимуществените вреди е 4318 лева. В частната жалба се поддържа оплакване, че обжалваното определение на състав ІII г.о. на ВКС е неправилноq като частната жалбоподателка се позовава на тълк.решение №5/12.7.2018 г. по тълк.д.№5/2015 г. на ВКС, а именно че „при съмнение, че отразената в исковата цена на иска не съответства на заявения петитум, съдът служебно може да определи действителната цена, включително и като събере необходимите в тази връзка доказателства“. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение на състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая заявените цени на всеки от исковете поотделно, е под 5000 лева. В случая искът с по-голяма цена е 4318 лева, а другият е с цена 682 лева. По естеството си е налице обективно съединяване на искове по смисъла на процесуалния закон, независимо, че сборът от претенциите е на стойност 5000 лева, за която сума също частната касационна жалба е недопустима, тъй като с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, предложение първо ГПК, сумата 5000 лева също влиза в обхвата на необжалваемите съдебни актове. Неоснователно е позоваването на тълкувателно решение №5/12.7.2018 г. по тълк.д.№5/2015 г. на ВКС, тъй като по делото претендираните суми са безспорно предявени от ищцата и съдът не е необходимо да определя служебно действителната цена на всеки от исковете. Поради това неоснователни са оплакванията, наведени в частната жалба. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,