Определение № 930 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. срещу Определение № 3477 от 09.10.2024г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело № 764/2024 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на безплатна правна помощ по делото и е оставенo без разглеждане искането му, с характер на жалба, срещу мълчалив отказ на „Система за електронни плащания България“ АД /СЕП България АД/-в ликвидация, гр. София, с ЕИК 131107204, да му предостави „задоволителен отговор“ на подадено от него заявление, с което на основание §15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е поискал да получи от посоченото дружество достъп до личните си данни и личните данни на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни СЕП България АД. Иска се отмяна на определението, с доводи за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира частната жалба за допустима - подадена в срок, от надлежна страна, участник в производството пред Административен съд - Плевен, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Г. Б. Г. и да прекрати производството първоинстанционния съд е приел, че със заявление от 23.07.2024 г. до СЕП България АД, Г. Г. е поискал, на основание §15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, да получи достъп до личните му данни и личните данни на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни СЕП България АД. Върху заявлението е изписана дата на изготвяне 23.07.2024 год. От събраните в производството доказателства се установява, че заявлението е постъпило при ответното дружество същият ден - на 23.07.2024 год. Жалбата до съда срещу мълчалив отказ на органа да се произнесе по подаденото заявление, е подадена на 25.07.2024г.- само два дни след подаване на заявлението до дружеството, с което е поискана информация. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, постановява, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт. В процесния случай заявлението е подадено на 23.07.2024г. по електронен път, а жалбата до съда срещу мълчалив отказ е депозирана на 25.07.2024 г., Административен съд - Плевен е извел правилен извод, че тази жалба се явява подадена преди изтичане на срока за произнасяне по чл. 12, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, който е един месец от получаване на искането по §15, с възможност да бъде удължен с още два месеца. Обоснован е извода на Административен съд - Плевен, че не е налице мълчалив отказ да бъде предоставена на субекта на данни информация за това дали и какви негови лични данни се обработват в СЕП България АД, т.е. не е налице акт, който да подлежи на обжалване по съдебен ред. В допълнение, за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че на л.84 от делото е представен и отговор от ответното дружество до заявителя, с който отговор Г. Г. е информиран, че той не е бил клиент на СЕП България АД-в ликвидация, в качеството му на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и поради тази причина, в електронната система на търговското дружество няма никакви лични данни на Г., които да му бъдат предадени. Този отговор-становище е получен от Г. Г., според изложените от него твърдения в приложеното на л.82 от делото уточнение във връзка с подадената жалба. Правилно Административен съд -Плевен е приел, че дори и този изричен отговор на сезираното дружество, изпратено до заявителя, макар и по-късно - на 04.10.2024 г., според поставената на самото становище дата на изготвяне, не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. При така установените факти, настоящата касационна инстанция приема, че първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че жалбата на Г. Г. е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати, на основание чл.159,т.1 АПК. Правилен и законосъобразен е и извода в оспореното определение, че поради несъмнената недопустимост на оспорването, безпредметно е предоставяне на безплатна правна помощ и искането на Г. Г. в тази насока обосновано е оставено без уважение. Липсват основания за отмяна на оспореното определение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,