Определение № 892 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена срещу протоколно определение от 10.12.2024 г. по адм. дело № 6810/2024 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което е спряно производството по посоченото адм. дело до окончателното произнасяне на СЕС по отправеното от АССГ преюдициално запитване. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се да се отмени определението и да се върне делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът – Б. К., гражданин на Сирия, оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение намира, че частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и против годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Б. К., гражданин на Сирия, против решение № 7040/17.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В жалбата е обективирано искане за спиране на производството до произнасяне на СЕС по дело С-134/23. В допълнително становище от 11.09.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че поддържа направеното искане за спиране на делото до произнасяне на СЕС по Съдът е констатирал, че с определение № 4504 от 29.05.2023 г. на АССГ, 69 състав, е отправено преюдициално запитване към СЕС дело С-134/23. В открито съдебно заседание проведено на 10.12.2024 г. по адм. дело № 6810/2024 г. на Административен съд София – град последният е посочил, че иска спиране на делото на различно основание посочено в жалбата, а именно отправеното преюдициално запитване от АССГ по адм. дело № 7126/2024 г. Без да излага мотиви, съдът с обжалваното определение е спрял производството по делото до постановяване на решение по преюдициалното запитване. Обжалваното определение е неправилно. По отправено до Съда на Европейския съюз (СЕС) от АССГ с определение по адм. дело № 7126/2024 г. в СЕС е образувано дело С-718/24, данни за допускането, на което не са налице. Следва да бъде посочено, на 4.10.2024 г. СЕС се е произнесъл по образуваното пред него дело С-134/24 като е решил, че „Член 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкува в смисъл, че: – допуска национална правна уредба, която определя трета страна като принципно сигурна по отношение на определени категории кандидати за международна закрила, въпреки че в нарушение на свое правно задължение тази страна е преустановила, общо и без ясна перспектива за промяна на тази позиция, приемането или обратното приемане на тези кандидати, – не допуска национална правна уредба, в която се предвижда приемането на решение за недопустимост на молба за международна закрила в приложение на понятието „сигурна трета страна“, въпреки че още в момента на разглеждането на тази молба на държавата членка е било известно, че съответната трета страна няма да позволи на кандидата да влезе на нейна територия“. В атакувания съдебен акт не е обективирано преюдициалността на кой спор е дала основание за спиране на производството. Съдът не е коментирал постановеното от СЕС решение по дело С-134/23 респективно искането на жалбоподателя в тази връзка. Единствено е посочил, че за съда е служебно известеното преюдицаиално запитване намира същото за основателно, поради което на осн. чл. 206, ал. 2 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Нормата на чл. 206, ал. 2 ГПК се отнася за освидетелстване и в частност, че същото се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. В разпоредбата е посочено още, че съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица. Горното според настоящият състав не е относимо за случая. От изложеното следва, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл. 236 вр. чл. 172а, ал. 2 АПК, без да се излагат каквито и да било съображения за спиране производството по делото и кое преюдицално запитване намира значимо за правилното прилагане на правото. Липсата на мотиви препятстват настоящата съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност на обжалваното определение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение,