Определение № 340 от 26.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 261/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Вл. А. от П. против определение № 484/23.11.2009 г. по в.гр.д. № 783/2009 г. на Пернишки ОС, с което след отмяна на първоинстанционното определение на Пернишки РС за отказ, се спира производството по изп.д. № 222 на ЧСИ Ст. Б., образувано по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на основание чл.420,ал.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за спиране по реда на чл.420 ГПК, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на чл.274,ал.3 ГПК, тъй като то има привременен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Всъщност касае се за определение по чл.274,ал.1,т.2 във вр. с чл.420,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Инстанционният контрол се урежда от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.