Определение № 283 от 20.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на М. П. Н. срещу определението от 23.01.2009 год. по гр.д. № 17/2009 год. на Великотърновския апелативен съд. Определението е постановено по реда на чл.389 ГПК от въззивния съд пред който е бил висящ спорът по чл.29 СК между жалбоподателката Н. и бившия и съпруг Т, претендиращ за половината от стойността на търговското предприятие на ЕТ"Спектър- А. Т.; и половината от дяловете на "Спектър Н. ;ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е Н. Като е счел, че молбата на ищеца по делото Т. за налагане на обезпечителна мярка върху принадлежащото на Н. имущество, което е предмет на спора, ВТАС е допуснал обезпечение, като наложената обезпечителна мярка е запор върху търговското предприятие "Спектър Н. ;ЕООД. Издадена е обезпечителна заповед. Частната касационна жалба на М. Н. е депозирана в срока по чл.396 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В частната жалба се акцентира върху вероятната неоснователност на предявения иск, недопустимостта на наложената обезпечителна мярка, поради изключването на търговското предприятие от СИО, съгласно ТР № 2/2001 год. Съдържа се и довод за това, че обезпечителната мярка е неподходяща с оглед възможността за прилагането на чл.391 ал.1 т.2 ГПК. Преди всичко, следва да се отбележи, че обезпечителна нужда в случая е налице, като вероятната основателност на иска не е решаващ критерий, въпреки че следва да бъде преценен при произнасянето на съда, разглеждащ искането за налагане на обезпечителна мярка. Наложената обезпечителна мярка не е недопустима, а и липсва твърдяното противоречие с ТР № 2/2001 год. Предмет на иска с правно основание чл.29 СК е установяване на право на претендиращия съпруг на удовлетворяване от имущество, което не е СИО. Дали този иск е основателен или не е въпрос по съществото на спора. Що се касае до възможността по чл.391 ал.1 т.2 ГПК, ще следва да се отбележи, че съдът не определя подходящата обезпечителна мярка по свое усмотрение, а е обвързан от искането на молителя. В случай, че М. Н. счита мярката по чл.391 ал.1 т.2 ГПК за подходяща, за нея съществува възможността по чл.398 ал.2 ГПК за поиска замяна на обезпечението в който случай запорът върху търговското предприятие би бил вдигнат. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.