Определение № 8844 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. Н. против определение № 1283 от 25.07.2025 г., постановено по вх. № 1881/10.07.2025 г. на Административен съд гр. Търговище, с което е върната частната жалба на Б. В. Н. против определение № 1132 от 1.07.2025 г., постановено по адм.д. № 285/2025 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 1216 от 15.07.2025 г., съдът оставя без движение частната жалба на Б. В. Н. против постановеното по делото определение № 1132 от 01.07.2025 г. и указва на жалбоподателя в 7-мо дневен срок от съобщението да внесе сумата 30 лв. ДТ по сметка на Върховния административен съд; частната жалба да се приподпише от адвокат, като се приложат доказателства за упълномощаване за извършване на това действие, а в случай, че жалбоподателят притежава юридическа правоспособност да представи удостоверение за това. Жалбоподателят е уведомен, че при неизпълнение на указанията в дадения от съда срок частната жалба ще му бъде върната. Разпореждането е съобщено на частния жалбоподател на 16.07.2025 г. С молба от 24.07.2025 г. същият изразява становище, че жалбата не подлежи на приподписване от адвокат и прилага документ за заплатена държавна такса. За да върне частната жалба съдът приема, че жалбоподателят не изпълнява указанието на съда частната жалба да се приподпише от упълномощен за целта адвокат, като бъдат представени и доказателства за извършеното упълномощаване за това действие, а в случай, че жалбоподателят притежава юридическа правоспособност, същият да представи само удостоверение за юридическа правоспособност.Излага съображения че разпоредбата на чл. 212, ал. 2, изречение първо от Административнопроцесуалния кодекс е с императивен характер и изпълнението й представлява положителна процесуална предпоставка за редовност на касационната/частната жалба, като в случая не са налице и изключенията, визирани в правната норма. Обжалваното разпореждането е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частната жалба се прилагат съответно разпоредбите на чл. 212, 213 и 213а. Правилото на чл. 212, ал. 2 АПК, регламентира, че касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, с приложено пълномощно за приподписването, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Приподписването на частната жалба от адвокат е предвидено като условие за нейната редовност. Визираните в нормата изключения в случая не са налице. В дадения от съда срок частната жалба не е приподписана от адвокат. Ето защо като връща частната жалба първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Доводите в частната жалба, че адвокатът не е придподписал частната жалба, но я потвърждава с пълномощното, което представя за настоящото производство, са ирелевантни. В случая не са извършени процесуални действия без представителна власт, които да могат да бъдат потвърдени. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения. Частният жалбоподател подава жалбата лично, но изискванията на закона е същата да бъде приподписана от адвокат, което не е сторено. С оглед на изложеното обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 2221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,