Определение № 13526 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11118/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. Г. Г. против определение № 7854/ 12.09.2024 г. по адм. дело № 1349/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което жалбата му против мълчалив отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- Пловдив да са произнесе по заявление вх. № 01-233547/ 24.04.2024 г., е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, а жалбата му е допустима като подадена против мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Е. Г. против мълчалив отказ на началника на СГКК- Варна да се произнесе по заявление вх. № 01-233547/ 24.04.2024 г. в частта относно искането за изменение на данните за собствеността в КРНИ за ПИ с идентификатор 78080.28.6 по КК на [населено място], изразяващо в заличаване на част от вписаните собственици. В останалата част искането на Г. за изменение на КРНИ, изразяващо се във вписване на регистъра на наследници на Г. Р., е удовлетворено по реда на чл. 53 ЗКИР (уведомление от 03.06.2024г.). След като констатира, че с уведомление от 27.06.2024 г. административният орган предоставя 14-дневен срок, в който жалбоподателят да отстрани недостатъци в заявлението и да представи допълнителни доказателства, обосноваващи исканото заличаване, съставът на Административен съд – Пловдив приема, че за органа не е възникнало задължение за произнасяне по заявлението от 24.04.2024 г. в частта относно искането за заличаване от КРНИ на част от вписаните лица и мълчалив отказ не е формиран. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, първоинстанционният съд оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Крайният извод на първоинстанционния съд за оставяне на подадената от Е. Г. жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. С оглед представените по делото доказателства и в съответствие с възраженията и доводите на частния жалбоподател следва да се приеме, че по заявлението на Е. Г. за изменение на данните за собствеността в КРНИ за ПИ с идентификатор 78080.28.6 по КК на [населено място], изразяващо в заличаване от регистъра на част от вписаните собственици, е формиран мълчалив отказ, тъй като началникът не СГКК - Пловдив не се произнася по заявлението в тази част в предвидения в чл. 57, ал. 1 АПК 14- дневен срок. (Предприетите след изтичане на срока действия от страна на органа за събиране на доказателства са ирелевантни и не обосноват различен извод.) Липсата на волеизявление в срока за произнасяне представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК подлежи на оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе или в случая от 08.05.2024 г. Следователно срокът за оспорване изтича на 08.06.2024 г., а жалбата, подадена на 25.06.2024 г., е просрочена. Поради това следва да се приеме, че срокът за обжалване е пропуснат, правото на оспорване е преклудирано, подадената от Г. жалба е недопустима и не може да бъде разгледана, а производството по делото подлежи на прекратяване. Тъй като този извод съответства на възприетото от административния съд, независимо от съображенията в друг смисъл, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение на Административен съд – Пловдив и оспореният съдебен акт като правилен по своя резултат следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,