Определение № 79 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2277/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на „ПЕТРОЛ“АД ЕИК[ЕИК] срещу разпореждане №232 от 23.09.2025 г. по в.ч.т.дело №75/25г. на АС-Бургас, с което е върната частната касационна жалба № 7891/12.08.2025 на същия жалбоподател срещу определение № 91 от 14.05.2025 г, постановено по същото дело, с което БАС е потвърдил определение № 260068 от 20.02.2025 г., постановено по т.д. № 354/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на дружеството – частен жалбоподател за допускане на продължаване на индивидуално принудително изпълнение на основание чл.638 ал.2 ТЗ. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба съдията-докладчик, администриращ същата е приел, че последната е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение на въззивния съд, постановено по реда 638 ал.2 ТЗ. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита за правилен извода на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане, като недопустима-насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно ясните разпоредби на чл. 613а ал.1 ТЗ във вр. с чл.613а ал.3 ТЗ извън изрично упоменатите в първата актове на съда по несъстоятелността/ сред които актовете, с което съдът се произнася по чл.638 ал.2 ТЗ не попадат/, останалите такива подлежат само на обжалване пред съответния апелативен съд. С оглед изложеното, правилно въззивният съд по реда на чл.278 ал.4 ГПК във връзка с чл.286 ал.1,т.3 ГПК е върнал ЧКЖ срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане