Решение № 5771 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез гл. юрк. К. Керемидчиев, против решение № 35325/28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 11239/2024 г. по описа на Административен съд – София - град. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на временно изпълняващия длъжността главен архитект на Столична община да издаде заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на действащ подробен устройствен план /ПУП/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1005.137, УПИ ІV-1668, кв.12 чрез образуване на нови УПИ ІV-137 „за ЖС“ и УПИ ІХ-137 „за автокозметичен и автодиагностичен център“ по имотни граници на ПИ 68134.1005.137, м. „[местност] – СО. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел наличието на предпоставки за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, без да съобрази приложимостта на чл. 22, ал. 4-6 ЗУТ и ограниченията, произтичащи от устройствената зона „Жк“ по Общия устройствен план на Столична община. Касаторът счита, че исканото изменение противоречи на правилата за комплексно жилищно застрояване, че не е изследвано въздействието върху транспортния достъп и показателите за плътност и интензивност на застрояване, както и че предложението накърнява възможността за целесъобразно устройство на територията по смисъла на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу мълчаливия отказ да бъде отхвърлена. Ответните страни – П. Б. Б., Х. Б. Б., Б. С. Б., Р. И. Д., Л. Х. Д. и П. Н. Д., се представляват от адв. Николов, който оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмена защита, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Процесното административно производство е започнало с подаване на заявление с вх. №САГ24-ГР00-2111/25.09.2024 г. от „Тобо-Прес" ЕООД в качеството му на пълномощник на П. Б. Б., Х. Б. Б. и Б. С. Б., с което се иска да се даде разрешение за ПУП – изменение на плана за регулация и застрояване и план за улична регулация /ПУП-ИПРЗ и ПУР/ в обхвата на ПИ с идентификатор 68134.1005.137, а именно - образуване на нови УПИ ІV-137 „за ЖС“ и УПИ ІХ-137 „за автокозметичен и автодиагностичен център“ по имотни граници на ПИ 68134.1005.137, изменение на плана за улична регулация североизточно от о.т. 50 - уширение за тротоар и план за застрояване на нови УПИ 137 „за ЖИ“ и УПИ ІХ-137 „за автокозметичен и автодиагностичен център“, кв.12, м. „[местност] – СО. Към заявлението са приложени документите, удостоверяващи правото на собственост на лицата, удостоверение за наследници, скица на имота, мотивационно предложение за ПУП, предварителен договор, комбинирана скица и вносна бележка за внесена такса. Тъй като, административният орган не е се произнесъл с изричен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, съдът е бил сезиран с жалба против формирания мълчалив отказ по така подадената молба. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че главният архитект на Столична община незаконосъобразно не се е произнесъл в срок по подаденото заявление за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП, с което е формиран мълчалив отказ. Счел е, че заявлението е подадено от надлежни лица, придружено е с необходимите документи и че в тази предварителна фаза на процедурата съдът не следва да изследва наличието на основанията по чл. 134 ЗУТ за окончателното изменение на ПУП, а само дали предложението съответства на правилата и нормативите по устройство на територията и на Общия устройствен план. Въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е прието, че предложеното изменение отговаря на устройствените показатели по ОУП на Столична община, че предвиденото застрояване е допустимо в устройствена зона „Жс“ и че са спазени необходимите разстояния между сградите, поради което отказът е отменен и преписката е върната на главния архитект на Столична община за изрично произнасяне по заявлението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие /компетентност/. Фикцията на закона /чл. 58, ал. 1 АПК/ намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган. В конкретния случай правилно е установено, че ответниците П. Б. Б., Х. Б. Б., Б. С. Б., Р. И. Д., Л. Х. Д. и П. Н. Д. са сезирали с искане за издаване на конкретен административен акт главния архитект на Столична община, който е орган на изпълнителната власт /§ 1, т. 1 ДР АПК/. Органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да се произнесе по подадено до него заявление с вх. №САГ24-ГР00-2111/25.09.2024 г., с което „Тобо-Прес" ЕООД, в качеството му на пълномощник на П. Б. Б., Х. Б. Б., Б. С. Б., Р. И. Д., Л. Х. Д. и П. Н. Д. – ответници в касационното производство, е поискал издаване на заповед по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Правилен и обоснован е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. При преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая преценка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за част от релевантните законови условия за това по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е извършена от първоинстанционния съд, като са установени и изяснени правно релевантните факти, относими към спорните по делото въпроси. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ се проверява дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, налице ли е служебно задание, съответно скица – мотивирано предложение за изменението и има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, а така също и следва да се извърши преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако такъв има. В конкретния случай заявителите са собственици на процесния имот и като такива имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Към заявлението са приложени всички изискуеми документи, включително мотивирано предложение за изменение на плана, комбинирана скица и документи за собственост. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена от страните и правилно е кредитирана от първоинстанционния съд, установява, че предложеното изменение съответства на устройствената зона по Общия устройствен план на Столична община, както и че предвиденото застрояване е допустимо съобразно устройствените показатели и нормативните изисквания за разстояния и предназначение. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че липсата на становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ не представлява основание за отказ, още повече че органът, който следва да даде това становище, е същият административен орган, който дължи произнасяне по заявлението. Административният орган не може чрез собственото си бездействие да препятства развитието на административното производство и да черпи права от неизпълнение на свои законови задължения. Настоящият състав не споделя доводите на касатора относно приложението на чл. 22, ал. 4-6 ЗУТ като основание за отказ от допускане изработването на проект. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗУТ касае хипотезата на преструктуриране на съществуващи жилищни комплекси чрез изработване на ПУП за преструктуриране в обхват най-малко на един квартал с комплексно застрояване. В случая обаче не е налице искане за преструктуриране на жилищен комплекс, а за изменение на действащ ПУП в рамките на конкретен урегулиран поземлен имот, собственост на заявителите. Следователно не може да се приеме, че всяко изменение в територия, попадаща в устройствена зона „Жк“, автоматично изисква изработване на цялостен план за преструктуриране по чл. 22 ЗУТ. Изискванията на чл. 22 ЗУТ следва да бъдат съобразени в хода на същинското производство по изработване и евентуално одобряване на проекта за изменение на ПУП, където ще бъде извършена цялостна проверка на устройственото решение, включително относно транспортния достъп, показателите за плътност и интензивност на застрояване, разстоянията между сградите и влиянието върху околната среда и съществуващото застрояване. На етапа на разрешаване изработването на проект законът не изисква окончателно установяване на всички тези обстоятелства. Неоснователно е и възражението, че предложението възпрепятства достъпа до съществуващи сгради в комплекса. Подобно обстоятелство не е установено по делото с надлежни доказателства. Напротив, заключението на вещото лице сочи, че предвижданията са съобразени с действащите нормативни изисквания и че достъпът до съществуващите сгради не се засяга по начин, който да прави изменението недопустимо още в началния етап на процедурата. Настоящият съдебен състав намира за правилен и извода на първоинстанционния съд, че административният орган е бил длъжен да постанови изричен мотивиран акт. Дори да е считал, че са налице основания за отказ, органът е следвало да изложи конкретни фактически и правни мотиви, позволяващи осъществяване на ефективен съдебен контрол. Непроизнасянето в законоустановения срок представлява нарушение на принципите на законност, откритост, предвидимост и служебно начало в административния процес. Съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. С оглед изложените мотиви и като се съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение