Решение № 2902 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2025 г.

Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на З. К. К. от гр. София срещу Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост (Условията), публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието http://cs.mjs.bg/bg/Home/UserGuide, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е нищожен, тъй като въвежда недопустимо условие за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, изразяващо се в освобождаване на министерството от отговорност в случай на автоматично неприемане от системата. Според К. министерството не може да бъде освобождавано от отговорност с вътрешноведомствен акт, каквито са утвърдените Условия, тъй като това разпореждане е в противоречие със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Сочи, че издаването на свидетелство за съдимост в електронна форма е уредено в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, издадена от министъра на правосъдието. Иска прогласяване нищожността на атакуваните Условия за ползване на системата, утвърдени със заповедта на министъра от 2013 година, поради несъответствие със закона и неспазване на законоустановената форма. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът министърът на правосъдието на Република България, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не притежава белезите на нормативен административен акт, алтернативно, оспорва същата като неоснователна. Иска присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: З. К. К. е сезирал Върховния административен съд с жалба, съдържаща искане за прогласяване нищожността на Условия за ползване на системата, публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието http://cs.mjs.bg/bg/Home/UserGuide, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Твърди, че има правен интерес от оспорването като гражданин, който се възползва от въведената от МП система за издаване на електронно свидетелство за съдимост, а атакуваният акт урежда обществени отношения, които имат действие и спрямо външни на ведомството субекти. Твърди също, че е недопустимо с утвърдените от министъра на правосъдието Условия да се освобождава МП от отговорност в случай на автоматично отхвърляне на заявителя при неизпълнение на някоя от поредицата зададени стъпки за получаване на свидетелството за съдимост, въпреки че лицето си е платило дължимата такса, а не може да получи поисканата услуга. Върховният административен съд с решение № 7440 от 06.07.2023 г. е отменил Условията за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. По подадено от З. К. искане по чл. 176 АПК тричленният състав е постановил решение № 9831 от 17.09.2024 г., с което го е оставил без уважение. Петчленен състав на ВАС, по подадени от министъра на правосъдието и З. К. касационни жалби, е постановил решение № 8240 от 29.07.2025 г. по адм. д. № 482/ 2025 г., с което е обезсилил решението на тричленния състав №7440 от 06.07.2023 г., като е приел, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора, а именно по твърденията на жалбоподателя за нищожност на акта, а е формирал воля по предмет, с който не е бил сезиран. Касационният съд е отменил решение № 9831 от 17.09.2024 г., постановено по реда на чл. 176 АПК, предвид приетите правни изводи по предмета на спора. Делото е върнато на първоинстанционен съдебен състав за ново произнасяне. Настоящият тричленен състав на ВАС, при съобразяване с дадените в отменителното решение на касационната инстанция задължителни указания, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване, което не е могло да се снабди със свидетелство за съдимост по електронен път. В тази връзка З. К. иска прогласяване нищожност на тези Условия, като интересът му произтича от позоваване на несъществуването им в правната действителност и на възможността по чл. 195, ал. 2 АПК за служебно уреждане от издателя на акта на правните последици, възникнали от нищожния акт. Оспорените Условия за ползване на системата за издаване на електронни свидетелства за съдимост са приети за подзаконов нормативен акт с определение от 12.04.2022 г. по адм. дело № 3134/2022 г. на ВАС. Оспорването е съобщено в Държавен вестник на основание чл. 188 АПК. Настоящият съдебен състав приема, че атакуваните Условия са утвърдени в изпълнение на Наредба № 8/2008 година за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, издадена от министъра на правосъдието, и уреждат технологичните стъпки, които заявителят е длъжен да следва и които технически вече са зададени от системата, за да получи електронно свидетелство за съдимост. В разпоредбата на чл. 35а, ал. 1 от Наредбата, ред ДВ, бр. 14/2013 г., е посочено, че издаването на електронно свидетелство за съдимост се извършва от Министерството на правосъдието след подаване на заявление по електронен път. Според ал. 5 на посочената разпоредба, след идентифицирането на заявителя системата генерира уникален код на заявката и визуализира информация, чрез която да се заплати държавна такса за извършване на услугата. Електронната система отчита платената държавна такса именно по конкретната подадена заявка, поради което в утвърдените от министъра Условия регистрационният номер на заявката следва да бъде вписан в платежното нареждане, в противен случай системата няма да може да обработи заявката и да издаде електронното свидетелство за съдимост. С Условията е уточнено, че Министерството на правосъдието не носи отговорност при наличие на несъответствия. Правният характер на оспорените Условия за ползване на системата, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието от 14.02.2013 г., се извежда от регулираните с тях обществени отношения. Системата съдържа технологична последователност за издаване на електронно свидетелство за съдимост, а изборът и утвърждаването й е в рамките на дискреционната власт на министъра на правосъдието. Правилата за ползване на системата са утвърдени с негова заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Въпреки това, Условията за ползване имат и външно действие, доколкото са насочени и засягат трети лица - заявители за извършване на предлаганата административна услуга. Издаден в рамките на дискреционната власт на органа, този акт по своя правен ефект има и външно действие, доколкото неговите разпоредби засягат субекти, които са извън непосредствената му регулация. Ако органът излезе извън рамката, определена за упражняване на оперативната самостоятелност, това подлежи на съдебен контрол. Най-често тази проверка е с оглед постигане целта на закона. В случая с атакуваните Условия се засягат права и интереси на трети лица, доколкото с Условията се установяват поредица от технологични стъпки, които заявителят за издаване на електронно свидетелство за съдимост трябва да следва, като са уредени и негативни за него последици при неизпълнение на заложената в системата технологична последователност. Съдът в настоящото производство дължи произнасяне по оплакването на жалбоподателя за нищожност на утвърдените Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието. Нищожността на административния акт е резултат от най-тежки пороци във връзка с формиране на волята на неговия издател. Това са недостатъци, свързани с липса на изначална компетентност на административния орган, с установена абсолютна невъзможност да бъде разбрана неговата воля. Нищожният акт е не просто издаден в отклонение на изискванията за действителност, но и по определение несъвместим с правния ред по принцип. Квалификацията на акта като нищожен се отнася единствено за такъв акт, който наистина е радикално опорочен. Оспорените Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост са утвърдени от компетентен орган - министъра на правосъдието, като представляващ Министерството на правосъдието, и предвид чл. 35а от Наредба № 8/2008 г. Условията са утвърдени със заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Условията, както и заповедта за утвърждаването им, са издадени в писмена форма и обективират ясно изразена воля на издателя на акта. Действително, изначалната липса на правни последици на един нищожен акт не означава, че същият не е факт от обективната действителност и не проявил регулативно действие. Възможни са различни комбинации, при които част от ефектите на изпълнения недействителен акт могат да бъдат благоприятни за определени заинтересовани страни, но неблагоприятни за други. Неограничените възможности за обявяване на нищожността в публичното право се обясняват с принципа, че никой не може да извлича полза от собственото си неправомерно поведение. В случая жалбоподателят сочи създадена противоправна ситуация по причина на неправомерно поведение от страна на издателя на атакувания акт. Според съда, вписаното в Условията пояснение, че Министерството на правосъдието не носи отговорност при грешно посочен номер на заявката в платежното нареждане, следва да се тълкува в контекста на съдържанието на самото условие, а именно, че неиздаването на електронно свидетелство за съдимост поради грешно въведен номер на заявката в платежното нареждане, удостоверяващо заплатената такса за услугата, е в случаите на допусната техническа грешка на заявителя, която системата автоматично отразява и не може да бъде премине към следващата генерирана стъпка. Ето защо съдебният състав приема, че атакуваните Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени с нарочна заповед на министъра на правосъдието, не са нищожен акт. Жалбоподателят навежда твърдения за нищожност на оспорения акт и е сезирал съда само с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съгласно чл.168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожност на акта дори да липсва искане за това, но в отсъствие както на твърдения, така и на отправено с жалбата искане за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, съдебна проверка за законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК не следва да бъде извършвана. Предвид изложеното, подадената от З. К. К. жалба с искане за прогласяване нищожността на Условия за ползване на системата за издаване на електронно свидетелство за съдимост, утвърдени със заповед № ЛС-04-227/ 14.02.2013 г. на министъра на правосъдието, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноските за всички съдебни инстанции, в полза на Министерството на правосъдието следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт за всички инстанции в общ размер на 204, 50 евро, равностойност на 400 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд