Определение № 608 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6073/2014 г.

Образувано е по частна жалба на А. С. Търговска срещу определение № 209 от 14.07.2014 г. по гр.д. № 6597 / 2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставено без уважение искането на А. С. Търговска за изменение на постановеното по делото определение за разноски от 30.04.2014 г.. Насрещната страна Ц. С. Д. в писмен отговор поддържа, че частната жалба е неоснователна. Страната по делото Б. Б. С. в писмен отговор поддържа, че частната жалба е неоснователна. Настоящият състав намира частната жалба за недопустима, т.к. е подадена срещу определение на ВКС, което не подлежи на обжалване: С определение № 273 от 20.02.2014 г. по делото не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Това определение е допълнено с определение № 143 от 30.04.2014 г. с правно основание чл.248 ГПК в частта за разноските, като А. С. Търговска и Б. Б. С. са осъдени да заплатят на насрещната страна разноски. С обжалваното в настоящото производство определение на ВКС от 14.07.2014 г. е оставено без уважение искането на А. Търговска за изменение на определение № 143 от 30.04.2014 г. На отделно обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения – тези, посочени в разпоредбата на чл.274 ГПК, между които и първоинстанционните преграждащи определения на Върховния касационен съд (тези преграждащи определения, които са постановени за първи път от ВКС. На визираните в чл.274 ГПК определения разпоредбата на чл.279 ГПК приравнява и разпорежданията на съда, следователно на отделно обжалване подлежат и тези разпореждания, постановени от ВКС, които са преграждащи. Определенията, с които състав на ВКС на основание чл.288 ГПК допуска касационно обжалване или не допуска касационно обжалване, не подлежат на обжалване. С тях ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи. ГПК не предвижда и самостоятелното им обжалване. Ако бъде допуснато разглеждане на касационната жалба, ВКС я разглежда по същество. А ако то не бъде допуснато, ГПК предвижда изрично в правилото на чл.296,т.3 ГПК, че.въззивното решение влиза в сила. Поради което тези определения са окончателни. От правилото на чл.248,ал.3 ГПК следва извод, че определенията на ВКС, постановени по искане за допълване или изменяне на определенията по чл.288 ГПК в частта за разноските, също не подлежат на обжалване. Случаят е точно такъв. С това процесуалният ред за защита е изчерпан и частната жалба срещу определението не е допустима, настоящият друг състав на ВКС няма право да разглежда нейната основателност, поради което частната жалба не следва да бъде разглеждана по същество. Страните в настоящото производство не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав