Определение № 8544 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Бео-Ленд“ ЕООД гр.София, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Лозанова, срещу определение № 4776 от 10.05.2024 г., постановено по адм. д. № 3422/2024 г. Административен съд София-град, с което тричленен състав на същия съд е оставил без разглеждане жалбата на „Бео-Ленд“ ЕООД гр.София, срещу нормата на чл.25,ал.1 в частта „по реда и в срока“ и срещу на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, нормата на чл.25,ал.3 в частта „по реда и в срока“ от Наредбата за определяне и администриране и е прекратил производството по образуваното дело. Частният жалбоподател развива доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Счита, че правният му интерес да оспорва посочените норми е доказан и като това не е отчетено от съда, постановеният от него прекратителен акт се явява неправилен. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответният по частната жалба Столичен общински съвет, чрез процесуалния представител юрск. С. Якуб, в писмен отговор оспорва основателността й. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на „Бео- Ленд“ ЕООД, подадена срещу нормата на чл.25,ал.1 в частта „по реда и в срока“ и срещу на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, нормата на чл.25,ал.3 в частта „по реда и в срока“ от Наредбата за определяне и администриране и е прекратил производството по образуваното дело. Изложени са мотиви, че както във връзка с конкретния имот, така и във връзка с предмета на дейност на дружеството, не се установява наличието на конкретно обществено отношение предмет на регулация от оспорената норма, така че да се приеме наличието на правен интерес от оспорването. Прието е, че възникналите обществени отношения за 2023г. и 2024г. във връзка със собствения на дружеството-жалбоподател недвижим имот /нежилищен имот на територията на СО, придобит на 01.09.2023г. по нот. Акт/, а евентуалното бъдещо засягане за 2025г. е под редица условия. Като се позовава на ТР №2/27.06.2016г. на ВАС по т.д. №2/2015г. ОСС на колегиите и приема, че евентуално съдебно решение за отмяна на атакуваните подзаконови разпоредби има действие занапред и не може да преуреди възникналите обществени отношения, а валидният и законосъобразен акт не може да причини вреда, първостепенният съд не намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва подзаконовите разпоредби от гледна точка на търсенето на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Определението на АССГ е неправилно и като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. От данните по делото е видно, че жалбоподателят оспорва разпоредбата на чл.25,ал.1 в частта „по реда и в срока“ и срещу на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, нормата на чл.25,ал.3 в частта „по реда и в срока“ от Наредбата за определяне и администриране и е прекратил производството по образуваното дело. С тези разпоредби се предоставят на ползватели и собственици на нежилищни имоти на предприятия определени преференции, но при подадени в срок декларации. Именно направената препратка относно реда и срока за подаване на тези декларации се атакува в процесната жалба. Активна легитимация да обжалват тази разпоредба имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият нормативен акт пряко засяга техни права,законни интереси или създава задължения като засягането е достатъчно да е и само възможно, предстоящо такова. В процесния случай дружеството –жалбоподател освен, че е собственик на новопридобит нежилищен имот на територията на СО, се занимава по занятие, според предмета му на дейност, със сделки с недвижими имоти. По отношение на придобития имот съществува възможност за бъдещо засягане на интересите на дружеството от атакуваните подзаконови разпоредби, както и съдът е посочил при деклариране през 2025г. и при наличието на други условия, както и такова засягане на права интереси би било налице при упражняване на основната дейност на дружеството и придобиване на нежилищни имоти на територията на СО. Тези възможности, макар и хипотетични, са възможни, поради което следва да бъде прието, че за жалбоподателя съществува правен интерес от тяхното оспорване. Правният интерес от оспорване се обосновава и със заявеното намерение на жалбоподателя да търси обезвреда за причинените му вреди от действието на атакуваните от него подзаконови разпоредби, при тяхната евентуална отмяна, по реда на чл.195,ал.2 АПК, като претенцията за обезщетение се адресира до административния орган, който следва да уреди правните последици от действието на порочния административен акт. Като е приел друго и е оставил жалбата без разглеждане, съответно е прекратил производството по делото, АССГ е постановил едно неправилно определение, което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,