Определение № 456 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 443/2009 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. М. Ц. ЕГН **********, гр. В., ул. „Ц” № 18, ап. 18 чрез процесуален представител адвокат М против въззивно определение на Варненски апелативен съд № 213/3.06.2009 г. по ч. гр. д. № 214/2009 г., с което е отменено определение на Варненски окръжен съд № 678/27.02.2009 г. по гр. д. № 424/2009 г. в частта, с която е отхвърлено искане на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД и вместо това е постановено допускане на обезпечение на бъдещия иск на К. против А. Ц. с цена 157 243.01 лв., като разлика между общата цена на бъдещия иск на К. от общо 310 791 лв. и обезпечена част от него по ч. гр. д. № 530/2008 г. на ВАпС в размер на сумата 153 547.99 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка-възбрана върху апартаменти № 18 и № 17 в гр. В., на пети надпартерен етаж в сградата на ул. „Ц” № 14, собственост на А. Ц. Жалбоподателката чрез процесуалния си представител моли определението в посочената част да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Писмен отговор е подаден от К. чрез процесуален представител Н. К. в ТД на К. „С”. Счита, че определението е законосъобразно и правилно, а частната жалба неоснователна, необоснована и недопустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното: За да допусне обезпечение на бъдещ иск на К. с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД срещу частния жалбоподател чрез налагане на възбрана на процесните апартаменти въззивният съд е приел, че са налице изискванията на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и е обосновал правния си извод. Определението е законосъобразно. Фактическите и правни констатации на Апелативен съд-Варна в обжалваното определение се възприемат от настоящия състав. Безспорно е по делото, че срещу частния жалбоподател е образувано наказателно производство по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 НК, попадащо в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 19 ЗОПДИППД. Налице е и обезпечителна нужда. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД налагането на обезпечителни мерки е предвидено като задължителна процедура. При положение, че е повдигнато обвинение по НК, попадащо с приложното поле на специалния закон и презюмирана от същия закон обезпечителна нужда се приема, че е налице вероятност бъдещият иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД да е основателен. Наличието или не на останалите предвидени в чл. 3 и чл. 4 ЗОПДИППД предпоставки – дали може да се направи основателно предположение, че намереното в частния жалбоподател имущество със значителна стойност е придобито от престъпна дейност или не, респ. дали това имущество е придобито от законен източник или не са въпроси по съществото на спора, чието разрешаване е предмет на бъдещото производство с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. По тази причина съдът се поставя на обсъждане наведените от частния жалбоподател доводи за законен произход на средства и за липса на доказателства за придобиване чрез престъпна дейност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение