Определение № 5 от 08.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2370/2013 г.

Луковитският районен съд е поискал по реда на чл.43, т.3 НПК ВКС да промени местната подсъдност по негово дело, образувано по внесено от прокурора споразумение (чл.382, ал.1 НПК). Прокурорът пред ВКС е дал становище за основателност на искането. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно. Изпращането на делото в съда е предшествано от прекратяването му поради това, че липсва съдебен състав за неговото разглеждане, като заедно с причината за липсата – отводи на съдиите, на които е било възложено – е удостоверено и това, че тези съдии изчерпват всички, които биха могли да го разгледат. Ръководен от изложеното, от вложената в чл.43 НПК целесъобразност и от необходимостта в случая да бъде съобразена единствено географската близост между ЛРС и „друг[ия], еднакъв по степен съд” (чл.43 НПК), която оправдава пренасянето на делото дори в съседен съдебен окръг, ВКС-І наказателно отделение