Определение № 42 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2603/2020 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба А. Н. С. и З. Н. С. от [населено място] за изменение на определение № 565 от 18.12.2020г. по гр.д.№ 2603/2020г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му за разноските, като се прави възражение за прекомерност на присъдените на ответниците по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение и се иска те да бъдат намалени до размер на 500 лв. Ответниците по молбата А. А. М. и К. С. М. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица. Разгледана по същество тя е частично основателна. С определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1861 от 09.03.2020г., постановено по в.гр.д.№ 10899/2019г. на Софийския градски съд и касаторите А. Н. С. и З. Н. С. са осъдени да заплатят на ответника по касация А. А. М. сумата 3360 лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение, в т.ч. начислен ДДС. Разноските са присъдени само на този ответник, тъй като представеният с отговора на касационната жалба договор за правна помощ, удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение, е сключен само с него. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 156282 от 02.07.2019г. по гр.д. № 55776/2018г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против А. А. М. и К. С. М. искове с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост по отношение на подземния етаж на сградата, находяща се в [населено място], кв.Б., [улица], представляващ обща част на етажната собственост, изразяващи се в поставяне на заключваща врата, заграждане и самостоятелно ползване на площи от подземни гаражи (15, 14 кв.м към гараж № 2 и 12, 45 кв.м към гараж № 3) в същата сграда, както и за осъждането им да премахнат за своя сметка загражденията и вратите на гаражите си за площта над размера на притежаваната от тях, въздържайки се в бъдеще от действия, препятстващи ползването на общите части на подземния гараж. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски при отхвърляне на иска, респ. на жалбата, като с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно т.3 на посоченото тълкувателно решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, който в случая е 500 лв. съгласно чл.9, ал.3 от наредбата. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая реализираната от процесуалния представител на ответниците в касационното производство защита е предоставена по спор, който не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, поради което заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно тази сложност и следва да бъде намалено до размер на 1200 лв., включително ДДС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,