Решение № 2849 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Желева, против Решение № 7858 от 18.09.2025г., постановено по дело № 1408/2025г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменена заповед № ФК-107-0204868/21.07.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че при издаване на заповедта са спазени всички административно-производствени правила и че административния орган е мотивирал заповедта, включително в частта относно срока на мярката. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът - „Мудрик - Аз съм смарт“ ЕООД, не взима становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че на 02.07.2025 г. в стопанисвания от „Мудрик- Аз съм смарт“ ЕООД обект – учебен център, находящ се в гр.Свети Влас, к-с.„Меджик Дриймс“, след контролна покупка - забавление на две деца за един час на обща стойност 20,00лв., заплатени в брой в 12,45ч., не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F 832784/03.07.2025 е издадено наказателно постановление № 837231-F 832784/18.07.2025 г. (л.10 от делото), с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Мудрик – Аз съм смарт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Прието е, че липсва спор по отношение на осъществяването на нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС от ЗДДС. За да отмени ЗПАМ решаващият състав е приел, че продължителността на срока е незаконосъобразно определена. Счетено е, че установените факти и обстоятелства по случая не предполагат налагане на мярка за такъв срок. Съдът е приел, че срокът не отговаря на тежестта на конкретното нарушение и е определен при неспазване на принципа за съразмерност. Спорът е разгледан и при съобразяване на решение на СЕС по дело С-97/21. Изложени са мотиви, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение може да бъде наложена имуществена санкция и запечатване на търговски обект, както и са засегнати права и законни интереси. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба № Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, което означава, че при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Действително в мотивите на заповедта има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но същите са общи и лишени от конкретика. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви, които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти, установени при проверката. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни, за покупка от 20 лева, който е явно несъразмерен на извършеното нарушение и не е съобразен с целената превенция. Този срок ограничава правата на субектите в степен надхвърлящ преследваната от закона цел. На следващо място, от представения пред първостепенния съд АУАН № F832784 oт 03.07.2025г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 837231-F832784/18.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева е видно, че за същото деяние е ангажирана административно-наказакателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева. От всичко гореизложено следва извод, че въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Следователно като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Като е достигнал до същия извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, АС - Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,