Определение № 12860 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2023 г.

Производство по чл.229 с сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК / във вр. чл. 159, ал. 3 от Закона за концесиите /ЗК/. Образувано по частна жалба от Б. Василева чрез процесуален представител адв. М. Петрова, подадена против Разпореждане № Ротк. ЗК-1/23.10.2023 г. на председателя на Комисия за защита на конкуренцията, с което е отказано да бъде образувано производство по реда на Закона за концесиите по жалба с вх. №: ВХР-1969/ 09.10.2023 г. и е върната жалбата на жалбоподателя Б. Василева. В частната жалба се обстоятелствено са релевирани доводи, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като КЗК неправилно и необосновано е приела, че жалбата против Четвърто допълнително споразумение към договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община е недопустима. По тези и други подробно развити съображения моли съда да отмени разпореждането и да върне преписката на КЗК за произнасяне по същество. Ответникът - „Софийска вода“ АД в писмено становище релевира доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на изводите на КЗК за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от Четвърто отделение намира, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, спрямо която постановеният акт е неблагоприятен, в законоустановения в чл. 159, ал. 2 от Закона за концесиите (ЗК) 7-дневен срок от съобщаване на разпореждането, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Комисия за защита на конкуренцията е била сезирана с жалба от Б. Василева с вх. № ВХР-1969/ 09.10.2023 г. срещу Четвърто допълнително споразумение към договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община. С обжалваното разпореждане председателят на КЗК на основание основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за концесиите е отказал да бъде образувано производство по реда на Закона за концесиите, като основно е приел, че исканията към КЗК наведени в жалбата, а именно обявяване на недействителност на изменението с Четвърто допълнително споразумение към договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, не са съобразени с компетентността на този административен орган, посочени в чл. 43, чл. 156 и чл. 175 от ЗК, а наред с това, че на обжалване подлежат всички решения, действия и бездействия на концедентите по процедурата за определяне на концесионер, но не и тези, постановени след окончателното приключване на процедурата, следователно, след определяне на концесионер, при наличие на сключен договор не е налице висяща процедура по ЗК, поради което КЗК не би могла да установи незаконосъобразност на договор. Обжалваното разпореждане е правилно. Договорът за концесия между Столична община и „Софийска вода“ АД за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община е сключен на 23.12.1999 г. при действието на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 17.10.1995 г., отм. с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за концесиите от 2006 г.). Сключването на Четвъртото допълнително споразумението се предхожда от Решение № 898 от 24.11.2022 г. на Столичния общински съвет, с което той приема предложението на концесионера „Софийска вода“ АД за изменение на концесионния договор и одобрява проекта на споразумението, както и възлага и упълномощава кмета на Столична община да подпише споразумението. Четвъртото допълнително споразумение е с правно основание чл. 137, ал. 1, т. 3, чл. 138, чл. 139, ал. 1 и чл. 123 от действащия Закон за концесиите (ЗК) (обн., ДВ, бр. 96 от Предпоставките за произнасяне на КЗК са изрично предвидени в Закона за концесиите. Освен, че жалбата до КЗК трябва да е подадена от заинтересовано лице по см. на §1, т.7 от ПР на Закона за концесиите „7. (Предишна т. 5 – ДВ, бр. 17 от 2021 г.) "Заинтересовано лице" е лице, което има или е имало интерес от сключването на концесионен договор и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение, тя следва и да е подадена против подлежащ на оспорване пред КЗК акт. Законът за концесиите съдържа специален ред за обжалване на изменения на договор за концесия, който предвижда обжалване пред общия граждански съд, а не пред КЗК. КЗК не е компетентен орган да разглежда жалби срещу сключени концесионни договори и техните изменения. Съгласно чл. 180 от Закона за концесиите, действителността на сключен договор за изменение на концесия може да бъде оспорена пред българските съдилища от трети лица - икономически оператори, които имат правен интерес от провеждането на нова концесионна процедура. Поради това компетентната юрисдикция в случай на иск срещу Четвъртото допълнително споразумение би била Софийски градски съд, като при всички случаи КЗК няма правомощия да разглежда подобни искове. След сключване на договора за концесия, актовете на концедента във връзка с изпълнението и изменението на договора не представляват административни актове. Спорове, касаещи приети решения на концедент - общински съвет във връзка с изменение на договор за концесия - следва да се решават между страните по договора по общия гражданскоправен ред, съответно уредения от договора ред за уреждане на спорове. Законът за концесиите посочва кои актове на концедента подлежат на обжалване в чл. 156, ал. 1 и ал. 3 от Закона за концесиите ЗК, като сред тях не са включени решения, касаещи изменение на договор. С оглед на гореизложеното, разпореждането на председателя на КЗК е правилно и следва да оставено в сила, поради което и на основание чл. 236 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение