Определение № 4452 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Инвестбанк" АД, чрез процесуалeн представител юрисконсулт П. Симонов, срещу определение № 862/27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, 4-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу заповед № 2072/31.10.2024 г. на кмета на Община Септември и образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът - кмет на Община Септември, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Инвестбанк" АД срещу заповед № 2072/31.10.2024 г., издадена от кмета на Община Септември, с която на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 25 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във вр. с чл. 205, т. 1 от Закона за устройство на територията са отчуждени 0.080дка от поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор 10104.385.754 съгласно скица проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10104.385.6 по КККР, одобрена със заповед № РД-18-1081/10.05.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, находящ се в [населено място], община Септември, област Пазарджик, местност Бунара, вид на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект, съгласно влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, за определяне на трасе "Общински път за осигуряване на пътно-транспортен достъп и техническо обезпечаване компостираща инсталация" - землище [населено място], община Септември, област Пазарджик, предвиждащ изграждането на обект публична общинска собственост. Със същата заповед е определено парично обезщетение в полза на собственика на отчуждения имот "Лео Газ 80" ЕООД, в размер на 800лв. Съгласно приобщените в хода на делото пред първоинстанционния съд, доказателства /в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, удостоверение по изп. дело № 20228820400339 и протокол № 217/20.01.2025 г., издадени от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. Т., с рег.№ 882 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик/, "Инвестбанк" АД е ипотекарен кредитор на "Лео Газ 80" ЕООД, с налично вземане от последното дружество, обезпечено със собствения на ипотекарния длъжник /"Лео Газ 80" ЕООД/, поземлен имот с идентификатор 10104.385.6 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1081/10.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], община Септември, област Пазарджик, местност Бунара, с площ 1 042кв.м, с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване: за друг вид производствен. По данни от събраните документи, върху описания в отчуждителната заповед поземлен имот е била наложена възбрана по посоченото по-горе изпълнително дело и имотът е бил изнесен на публична продан /съобразно обявление за публична продан на недвижим имот по протокол № 4169/05.11.2024 г., съставен по изп. дело № 20228820400339 на ЧСИ Г. Т./, спряна на 10.12.2024 г. след узнаване на издадената от кмета на Община Септември, отчуждителна заповед от 31.10.2024 г. Наред с това, след издаване на последната, "Лео Газ 80" ЕООД е уведомило кмета на община Септември /с писмо с вх.№ 2600-938-1/29.11.2024 г./, че е продало отчуждения имот на "Аквастрой корект" ЕООД, при което и след съобщаването на последното дружество на извършеното отчуждаване и представяне на банкова сметка, определеното с процесния акт обезщетение от 800лв е преведено именно по негова сметка, на 09.12.2024 г. При тези данни, с атакуваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на "Инвестбанк" АД и прекратил образуваното по нея производство по делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да постанови посочения резултат обосновано съдът е приел, че оспорващото дружество не е активно процесуално легитимирано да оспори заповедта за отчуждаване на имота, независимо от качеството си на ипотекарен кредитор по силата на вписана върху имота договорна ипотека, а оттам - че при отсъствието на правен интерес не е налице абсолютна процесулна предпоставка за разглеждането по същество на подадената недопустима жалба. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че частният жалбоподател няма правен интерес от оспорването на заповед № 2072/31.10.2024 г. на кмета на Община Септември, издадена в проведено по реда на глава трета от ЗОбС производство, тъй като не е адресат, нито собственик на отчуждения с тази заповед имот, нито установява засегнати с нея, защитени от закона собствени интереси. Така направеният извод не се разколебава и от установеното в чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗОбС право на ипотекарния кредитор, в случай, че отчужденият имот е обременен с вещни тежести, да получи определеното в отчуждителната заповед парично обезщетение, до размера на обезпеченото с ипотеката вземане, което не включва правото на същия кредитор да участва в развилото се пред административния орган, производство по принудителното отчуждаване на имота, още по-малко - право да оспорва по съдебен ред законосъобразността на приключващия производството, индивидуален административен акт. Доколкото наличието на пряк и личен правен интерес на оспорващия е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на жалба, от кръга на абсолютните, за която съдът следи служебно, то отсъствието й в случая обуславя именно постановения от първата инстанция правен резултат - за оставяне на подадената пред нея жалба без разглеждане, като недопустима и прекратяване на образуваното съдебно производство. По тези мотиви касационният съдебен състав приема, че определението не страда от релевираните в частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният касационен съд, четвърто отделение,