Определение № 3586 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение30.06.2026 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Потвърждава определение №150 от 24.03.2026г по в.гр. дело 63/2025г на Апелативен съд Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на Г. М. Г. и П. П. Г. чрез адв. М. К. срещу определение №150 от 24.03.2026г по в.гр. дело 63/2025г на Апелативен съд Пловдив,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото въззивно решение №14 от 16.06.2025г2026г. по в.гр. дело 63/2025г на същия съд в частта на разноските.С оглед изхода на делото са присъдени 6250лева като разноски на ищеца платени за адвокатска защита във въззивната инстанция.Намерено е за неоснователно възражението,че липсват доказателства за плащането му, извършено по банков път съгласно договора за правна защита и съдействие от 22.11.2024г,както и неоснователност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК.В молбата по чл.248,ал.1 ГПК ответниците по иска са поддържали застъпваните и при настоящето обжалване съображения за прекомерност на възнаграждението поради обвързването му от съда с хипотезата на чл.2, ал.7 от НМРАВ №1 от 09.07.2004г. Въззивният е приел за оценяем материален интерес при договореното адвокатско възнаграждение целия размер на вземане от 78 820 лв. при положение, че от ищеца е предявен и е уважен частичен иск в размер от 30 000 лв. Жалбоподателите са мотивирали съображения за прекомерност с позоваване на ориентировъчният минимален размер съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1 / 09.07.2004г на ВАдвС върху цената на иска, която е 30 000лева.Изтъкват оплакване,че при преценката за фактическа и правна сложност на делото въззивният съд е обосновал размера като включително се е позовал на защитните им възражения по оспорване основанието на цялото вземане от 78 820 лв, при положение че претенцията не е в такъв размер. Поддържат и оплакване, че от доказателствата не се удостоверява реално плащане. Представената он-лайн платежна форма не може да удостовери ,че сумата е преведена и получена от адвоката само защото е посочен номера на въззивното дело. Считат, че въззивният съд неправилно е приел обратното и молят за изменение на решението в частта за разноските Претендират присъждане на разноски за настоящето производство. Становище от насрещната страна не е постъпило. Частната жалба е допустима и постъпила в срок. По същество е неоснователна. Присъдените разноски не подлежат на ревизиране поради недоказаност на плащането им, или в посока занижаване на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Платежната форма с вальор от 14.05.2025г, приета от въззивния съд като доказателство за плащане, съдържа автоматично генерирани данни за наредителя и получателя на сумата като ясно са означени името на адвоката, негова банкова сметка ,както и основанието - достатъчно да се приеме за установено ,че възнаграждението от 6250 лева е преведено по банков път съгласно представения по делото договор с адвокат Т. Т. за правна защита от 22.11.2025г. Оплакванията на жалбоподателите за неправилна оценка на доказателствата са неоснователни. Следва да бъдат споделени и съображенията на въззивния състав за липса на предпоставки така платеното възнаграждение да бъде намалявано поради прекомерност. При оценяем иск за парично вземане от 78 820 лв произтичащо от договори за заем и споразумение въз основа на него, предявен частично срещу ответниците за сумата 30 000 лева и разгледан на две инстанции,относими към преценката на съда по фактическата и правна сложност на делото са и разгледаните възражения на ответниците, оспорили изцяло претенцията по основание и релевирали множество възражения,в това число правоизключващи възражения на няколко различни основания,засягащи вземането като цяло. Защитаваният материален интерес, обвързването размера на възнаграждението с паричната му оценка в случай като настоящия следва да отчита цялото вземане,а не частично предявеният размер на петитума. Частичният иск е бил първи по ред за спорното вземане. Същото няма за предмет обезщетение на неимуществени вреди, в които случаи съдът определя по справедливост обезщетението и поради това за прилагането на чл. 78, ал.5 ГПК в практиката на ВКС не е отдавано водещо значение на сочена с иска парична оценка. При иск като разгледания от въззивния съд, негово уважаване или отхвърляне съгласно разясненията в т.2 от ТР №3 от 22.04.2019г по тълк. д.№ 3 за 2016г.на ОСГТК на ВКС засяга правопораждащи за цялото вземане факти.Това очертава интереса от защита по делото,той следва да се отчита и при нейното възлагане, когато се разглежда въпросът за прекомерност на адвокатско възнаграждение ,съпоставимо с материалния интерес за страните при паричната оценка на спорното право. Въззивният съд правилно е съпоставил размера на уговореното и платено възнаграждение с материалния интерес за страната с право на разноски и оплакванията на жалбоподателите в тази насока също са неоснователни. Освен това, пред въззивната инстанция се е развило производство по оспорване на факти ,допуснати са и са събрани доказателства от решаващо значение за изхода на делото.Тези съображения на Пловдивски апелативен съд също подкрепят извод ,че възнаграждение за адвокат в оспорвания размер от 6250 лева не е прекомерно и не следва да се намалява. По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
Цитирани разпоредби
5- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 2, ал. 7 НМРАВ
- чл. 7, ал. 2, т. 4