Решение № 7778 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2019 г.

Решение № 7778 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на З. Москова от [населено място] и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София против решение № 6837/20.11.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 13502/2017 г., поправено с решение № 403/16.01.2019 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 13502/2017 г. З. Москова, чрез адв. И. Младенов обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-22221816007421-091-001/29.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 9 433. 83 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Според този касатор от събраните по делото доказателства се налага извод, че не са налице данни за укрити доходи, тъй като не е налице недостиг на парични средства за процесния период. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и отмяна на ревизионния акт изцяло или да се измени ревизионния акт, като задълженията се определят съгласно заключението на съдебно- счетоводната експертиза - данък в размер на 233. 23 лева и лихви от 49. 27 лева. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-22221816007421-091-001/29.05.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Този касатор счита, че съдът в нарушение на чл. 202 ГПК е кредитирал заключенията на съдебните експертизи относно пазарната цена на придобития от ревизираното лице недвижим имот и пазарната цена на придобития лек автомобил. Излага съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в решението липсват собствени мотиви на съда относно фактите по делото и липсва обсъждане на всички възражения на страните. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна и моли да се отхвърли като неоснователна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба, подадена от административния орган и неоснователност на жалбата, подадена от ревизираното лице. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият касационен състав съобрази следното: С оспорения ревизионен акт на З. Москова от [населено място] са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 14 996. 25 лева и съответните лихви от 3 156. 10 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - несъответствие между приходи и разходи на ревизираното лице или данни за укрити приходи. В хода на ревизията е извършена съпоставка на доходите и разходите на З. Москова и е установено превишение на разходите със сумата 149 962. 47 лева. В ревизионния акт е признато начално салдо на разполагаеми парични средства в размер на 5 000 лева, при твърдени от ревизираното лице 48 000 лева, както и налични средства по банкови сметки в размер на 500. 40 лева. Установено е, че през 2014 година е получила доходи от трудови възнаграждения в размер на 4 721. 13 лева и издръжка от родител в размер на 810 лева. В ревизионния акт са установени доходи в размер на 10 531. 13 лева (без наличните средства по банкови сметки). Разходите са определени в общ размер на 160 493. 60 лева, от които 738. 88 лева за издръжка и живот, 470. 72 лева комунални разходи по фактури от доставчици, 124 673 лева пазарна цена за придобиване на недвижим имот определена с експертиза по чл. 60 ДОПК, 34 442 лева пазарна цена за придобиване на лек автомобил, определена с експертиза по чл. 60 ДОПК, 149 лева платени суми по лизинг, 20 лева разходи за екскурзии. С обжалваното решение, поправено с решение от 16.01.2019 г. съдът е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. над 9 433. 83 лева до пълния установен данък в размер на 14 996. 25 лева и съответните лихви от 1162. 92 лева и е отхвърлил жалбата на З. Москова против ревизионния акт в частта на установения данък в размер на 9 433. 83 лева и съответните лихви от 1993. 18 лева. С оглед частичната отмяна на акта, съдът е присъдил разноски и на двете страни по спора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че органите по приходите са установили обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. Констатираното несъответствие според съда е установено от събраните по делото доказателства. Като спорен съдът е определил получаването на парични суми от физически лица и пазарната цена на придобитите недвижим имот и лек автомобил. Твърденията на ревизираното лице за получени 30 000 лева на 4.09.2009 г. по дарение от В. Князова и В. Князов (баба и дядо), съдът е отхвърлил като недоказани с аргументи, че не са представени документи с достоверна дата за получаването на сумата и поради липса на доказателства за разполагаеми парични средства на дарителите в посочения размер. По отношение пазарната цена на придобития недвижим имот, съдът е кредитирал заключението на съдебно -оценителската експертиза, което е определило пазарна цена в размер на 74 900 лева и заключението на съдебно - техническата експертиза, според което пазарната стойност на придобития лек автомобил Ауди Q7 е 29 106 лева. На това основание съдът е приел, че разходите на Москова за 2014 година превишават доходите с 94 388. 31 лева. При определянето на този недостиг съдът е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което при определяне годишния размер на доходите, органите по приходите не са включили наличните парични средства по банкови сметки към 1.01.2014 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е в размер на 9 433. 83 лева, а размерът на лихвите е 1 993. 18 лева и за разликата над тези суми е отменил ревизионния акт. Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София е неоснователна. Не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства. В решението липсват мотиви защо съдът възприема експертното заключение на изготвените в съдебното производство оценки на недвижимия имот и на лекия автомобил. Допуснатото нарушение не засяга крайните изводи за частична отмяна на ревизионния акт, тъй като дадената в ревизионното производство пазарна цена на покупко-продажба на недвижимия имот е определена по офертни цени от интернет сайта на www. mirela. bg и не представлява пазарна цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Поради това правилно съдът е кредитирал пазарната цена, определена в съдебно-оценителната експертиза по метода на сравнимите неконтролирани цени въз основа на съпоставима сделка с предмет покупко-продажба на съседен имот, сключена в предвидената от закона нотариална форма. По отношение на пазарната цена на лекия автомобил, изготвената в ревизионното производство експертиза не определя пазарна цена, тъй като вещото лице е работило по офертни цени на автомобили от същата марка, със сходни характеристики. И в този случай нарушението на чл. 202 ГПК не е съществено, тъй като не засяга изводите на първоинстанционния съд за отмяна ревизионния акт. По изложените съображения следва да се приеме, че решението в отменителната част не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. По касационната жалба на З. Москова: Законосъобразно съдът е приел, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Това е така, защото направените разходи през 2014 година в общ размер 43 378. 60 лева съгласно заключението на ССЕ, в това число и разходите за придобиване на недвижим имот в размер на 27 300 лева и разходите са придобиване на лек автомобил в размер на 14 700 лева превишават доходите и разполагаемите парични средства на ревизираното лице в общ размер на 11 031. 53 лева с 32 347. 07 лева. Спорен е размерът на началното салдо към 1.01.2014 г. Органите по приходите са признали 5 000 лева. Съдът законосъобразно е прибавил и сумата от 520 лева, налични парични средства по банкови сметки, установени от вещото лице по ССЕ въз основа на банковите извлечения от разплащателни сметки. По делото не е установено, че сумата от 30 000 лева е получена през 2009 г. по дарение от баба и дядо е била налична към началото на ревизирания период на 2014 г., поради което законосъобразно съдът не е увеличил приходите на лицето с 30 000 лева. Пазарната цена на придобития през 2014 г. лек автомобил не е установена по делото. Доказателствената тежест е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК и е указана от първоинстанционния съд. Неправилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, което е работило по офертни цени. Въз основа на офертни цени е приложен и методът на сравните неконтролирани цени и от експертизата в ревизионното производство. След като не е доказа пазарната цена на автомобила, разходите за придобиването му следва да се определят в размера, посочен в представения по делото договор за покупко-продажба от 24.06.2014 г. с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК. Както се посочи по-горе, по касационната жалба на директора на дирекция ОДОП, по делото от заключението на съдебно-оценителната експертиза е установена пазарната цена на придобития недвижим имот в размер на 74 900 лева. Останалите разходи на ревизираното лице не са спорни. От така събраните доказателства се установява, че общият размер на разходите за 2014 г. е 90 978. 60 лева, в това число пазарна цена на недвижимия имот от 74 900 лева и цена на придобиване на лекия автомобил от 14 700 лева и съгласно методиката на изчисление, използвана от вещото лице по ССЕ се установява превишение на разходите над доходите в размер на 79 932. 31 лева. Дължимият данък при ставка от 10 % е 7 993. 23 лева и съответните лихви в размер на 1 688. 91 лева. За разликата над тази суми решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице следва да се отмени и да се отмени ревизионния акт в тази част. В останалата отхвърлителна част решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София за сумата над 814. 10 лева. На З. Москова следва да се присъдят разноски за първата съдебна инстанция съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба и за касационната инстанция, съобразно материалния интерес, за който се отменя ревизионния акт в общ размер 618. 74 лева. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 814. 10 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съобразно материалния интерес, за който се потвърждава ревизионния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,