Определение № 504 от 20.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1020/2025 г.

Производството с но реда на чл.44,ал1 НПК. С разпореждане на съдията-докладчик №467/07.11.25 г., постановено по Н.А.Х.Д.273/25 г. на Районен съд - Малко Търново, производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност, решаем от ВКС по реда на чл.44, ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните за тази процедура данни, намери следното: Първоначално пред PC - Бургас е образувано Н.А.Х.Д. 3815/25 г. по жалба на М. Н. М. срещу Наказателно постановление от 18.09.25 г., с което на жалбоподателя е наложена глоба за извършено нарушение по чл.18,т 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. С разпореждане №3971/30.10.25 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на компетентния според съдията-докладчик Районен съд - Малко Търново. По описа на последния е образувано Н.А.Х.Д.273/25 г., прекратено с вече посоченото разпореждане от 07.11.25 г. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН, компетентен да разгледа делото е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Изхождайки от посочените в обстоятелствената част на наказателно постановление фактически положения, нарушението е установено да е извършено на път Е87 - отбивка за Извор в посока Малко Търново. За това обстоятелство не се спори. В нито едно от двете прекратителни разпореждания обаче не са изложени съдържателни аргументи относно това защо се счита, че компетентен да разгледа делото е другият участващ в препирнята съд, отделно от лаконичните твърдения административното нарушение да е извършено в чуждия съдебен район. Без съмнение биха могли, а и съдиите-докладчици са били длъжни да изпишат аргументи в сочената посока. Съгласно проста справка в общодостъпните ресурси в интернет пространството (КАИС, Google Maps и др.) е установимо, че отбивката за Извор на път Е87 се намира на територията на община Бургас. В допълнение с информацията от официалния уебсайт на PC - Бургас, секция „Съдебен район“, трудно за вярване е, че съдия би достигнал до извод, че съд, различен от Бургаския районен, е компетентен да разгледа процесното дело. Това е важимо, разбира се, ако въобще някаква проверка се е състояла. И е твърде озадачаващо, че ВКС трябва да я прави, за да реши създалия се спор за подсъдност. Водим от изложените съображения и в съответствие с чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение