Решение № 11688 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2014 г.

Решение № 11688 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15750/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Красимира Николова Йотова от гр. Бургас, чрез процесуален представител срещу Решение № 1915 от 14.11.2014 г., постановено по адм. дело № 675 от 2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 1301217/13.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 74/7.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което незаконосъборазно е изключил сумата от 40 558.34 лв. като приход за данъчен период 2007 г. Намира, че органите по приходите не са установили основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по ДОПК, както и, че формираните салда на паричните потоци следва да се коригират с получените доходи по договор за гледане от 15.07.2007 г., от уравняване на наследствени дялове и с размера на действителната продажна цена на имота, предмет на сделката, обективирана в НА № 50/2007 г. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 1301217/13.12.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 74/07.03.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с който за Красимира Николова Йотова са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. в размер на 25 463,19 лв. и лихва за забава - 15 046,53 лв., както и за данъчен период 2011 г. главница - 32,73 лева и лихва за забава - 15.89 лв. За да обоснове преценката си за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е съобразил следното фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като е констатирано наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Установено е, че за 2007 г. размерът на превишението на разходите на ревизираното лице над приходите му възлиза на сумата от 106 184,43 лв., а за 2011 г. - на сумата от 919,57 лв. При формирането на паричния поток на лицето за 2007 г. ревизиращите на се включили в приходната част сумата от 17 500 лв., сочена като получена по договор за издръжка и гледане от 15.01.2007 г., сумата от 36 027,37 лева, сочена като разликата между обявената в нотариален акт № 41/28.08.2007 г. цена на продажба на имота и действително получената съобразно представена разписка и предварителен договор, както и сумата от 20 000 лв., получена за уравняване на дяловете от наследство. Изводите им досежно сумата от 17 500 лв. са обосновани с неустановената достоверност на датата на представения договор за гледане от 15.01.2007 г., съгласно който Магда Йотова предава на ревизираното лице и съпруга й сумата от 35 000 лева срещу задължението да поемат нейното гледане. Преценили са, че независимо, че договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, неговата обвързваща материална доказателствена сила в тази му част е опровергана от писменото сведение, предоставено от нотариуса, съобразно което на 15.01.2007 г. не е извършено нотариално действие, в което да фигурират посочените лица, както и, че са налице разлики между положените в договора щемпъл и кръгъл печат с тези, използвани в кантората. Съобразили са още, че не са ангажирани доказателства, че Магда Йотова е разполагала със сумата от 35 000 лв, съответно, че е можела да се разпорежда с нея. Относно сумата от 36 027,37 лева, сочена като разликата между обявена в нотариален акт № 41/28.08.2007 г. цена на продажба на имота и действително получената органите по приходите са приели, че представените разписка и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот нямат достоверни дати по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, а волеизявленията в тях са в противоречие със съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на имота по отношение на договорената цена и начина на нейното плащане. Счели са, че след като в нотариалния акт е обективирано заявлението на страните, че продажната цена е изплатена напълно и в брой, то именно посоченият в него размер следва да намери отражения в паричния поток на ревизираното лице. Спрямо сумата от 20 000 лв. за уравняване на дяловете от наследство органите по приходите са счели, че споразумението от 5.02.2007 г. по силата на което след смъртта на майката на ревизираното лице, двамата й братя ще получат по един етаж от двуетажна къща в с. Росен, а Красимира Йотова ще получи сумата от 40000 лв. е нищожно поради невъзможност на предмета. Този извод е формиран след като е съобразено, че майката на Красимира Йотова е жива и наследството й не е открито. Поради това не е кредитирана представената разписка за получаване на уговорената сума и след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК са формирани данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за процесните периоди. След редукция на дължимите осигурителни вноски техните размери са определени съответно на сумите от 106 184.43 лв. за 2007 г. и 919.57 лв. за 2011 г., въз основа на които е установен размерът на дължимия данък и следващите се лихви за забава. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани Красимир Вълев - купувач по договора за продажба на недвижим имот, Мария Пехливанова и Михаил Пехливанов. Техните показания не са кредитирани от съда, който след като е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство доказателства е възприел изводите на ревизиращите, че спорните суми не следва да се включват като приходи на лицето в паричния поток за 2007 г. Преценил е, че е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, както и, че верността на фактическите констатации в РА не е опровергана в хода на процеса. Тъй като размерът на останалите приходи и разходи за 2007 г. не е бил спорен между страните, решаващият състав е счел, че с РА точно са определени размерите на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и следващия се върху тях данък. Предвид липсата на конкретни възражения досежно релевантното салдо за 2011 г. и размера на определената данъчна основа, съдът е приел, че и в тази му част РА е законосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора за неустановеност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Действително, неговото доказване е в тежест на приходните органи, но те в случая са установили въз основа на съставения паричен поток, че превишението на разходваните над получените от лицето доходи за 2007 г. възлиза на 106 184.13 лв. Именно в този размер е налице несъответствие с имущественото и финансово състояние на ревизирания субект, което е обусловило провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че спорните суми от 17 500 лв., 20 000 лв. и 36 027,37 лв. законосъобразно не са включени от ревизиращите в приходната част на паричния поток за 2007 г. В съответствие с чл. 181 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият състав е съобразил, че договорът за гледане от 15.01.2007 г. няма достоверна дата, след като обясненията на нотариуса са опровергали заверката на подписите на страните към посочения момент. При неустановеността и на разполагаемостта със сочената сума по алеаторния договор правилно е прието, че предаването й на ревизираното лице не е доказано. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че споразумението за уравняване на наследствени дялове подкрепя съдържанието на разписката за сумата от 40 000 лв., тъй като само отказът от неоткрито наследство е нищожен. По аргумент от чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Посоченото споразумение има за предмет неоткритото към момента на сключването му и понастоящем наследство на разпитаната като свидетелка Мария Пехливанова, поради което законосъобразно съдът е приел, че същото е нищожно. В съответствие с чл. 172 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК решаващият състав е преценил показанията на разпитаните свидетели с оглед тяхната заинтересованост, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че получаването на сочените суми от ревизираното лице не е установено. Същото заключение следва и относно поддържания приход от 36 027,37 лв., представляващи разликата между продажната цена, посочена в НА № 41/28.08.2007 г. и тази по предварителния договор и представената разписка. При наличното противоречие между съдържанието на частни документи без достоверна дата и изявление на същите страни пред нотариус досежно размера на продажната цена и заплащането й изцяло, съдът обосновано не е кредитирал събраните в тази връзка свидетелски показания. Те не кореспондират с размера на цената, за която същият имот е закупен от ревизираното лице три месеца преди последващата му продажба и то при липсата на драстична разлика в ценовия диапазон през този времеви период. Ето защо, като е приел, че предаването на тази сума на ревизираното лице също не е доказано и верността на фактическите констатации в РА не е опровергана, решаващият състав обосновано е счел, че с РА в частта за данъчен период 2007 г. законосъобразно е определен размерът на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК и следващия се данък. За данъчен период 2011 г. в касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания, а осъществената от настоящия състав служебна проверка на обжалваното решение мотивира заключението, че и в тази си част съдебният акт не страда от инвокираните касационни пороци и като правилен следва да бъде оставен в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 ДОПК. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение