Определение № 1324 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Обжалвано е било решение от 13.01.2023 г. по гр.д.№ 702/2022г. на OС - Плевен, с което е уважени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, чл. 88 ЗКИР вр. чл. 537 ГПК, както и по предявения иск по чл. 211 ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК както от „Агроконтрол“ ООД, така и от С. С. И.. С решение от 06.02.2024г. ВКС е отменил решение от 13.01.2023 г. по гр.д.№ 702/2022г. на OС - Плевен, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че е налице арендно правоотношение по отношение на С. С. И. по договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г., сключен между „Агроконтрол“ ООД [населено място], като арендатор и Н. Д. В., като арендодател, с предмет описаните в договора 25 бр. земеделски земи и е отхвърлил предявения иск от „Агроконтрол“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на С. С. И. съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г., сключен между „Агроконтрол“ ООД, като арендатор и Н. Д. В., като арендодател, с предмет описаните в договора 25 бр. земеделски земи в землището на [населено място], сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5770/18.12.2014 г. на нотариус Г. Х., рег. №407 на НК, с район на действие РС – Бяля Слатина, вписан в Служба по вписванията [населено място] свх.№ 4276/19.12.2014. Със същото решение е оставил в сила решението в частта му, с която е отменено на основание чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 537, ал.2 от ГПК, вписването отразено във вх.рег.№ 1723, акт № 297, том II от 27.08.2021 г. на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5770/18.12.2014 г. на нотариус Г. Х., рег. №407 на НК, с район на действие РС – Бяля Слатина, вписан в Служба по вписванията [населено място] свх.№ 4276/19.12.2014 г.,по заявление на С. С.. С молба от 07.02.2024г. жалбоподателят С. С. И. е поискал да се допълни решението като му бъдат присъдени разноски съобразно представен от него по делото списък. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решението си ВКС е отменил решение от 13.01.2023 г. по гр.д.№ 702/2022г. на OС - Плевен, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено, че е налице арендно правоотношение по отношение на С. С. И. по договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г., сключен между „Агроконтрол“ ООД [населено място], като арендатор и Н. Д. В., като арендодател, с предмет описаните в договора 25 бр. земеделски земи и е отхвърлил предявения иск от „Агроконтрол“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на С. С. И. съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 г., сключен между „Агроконтрол“ ООД, като арендатор и Н. Д. В., като арендодател, с предмет описаните в договора 25 бр. земеделски земи в землището на [населено място], сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5770/18.12.2014 г. на нотариус Г. Х., рег. №407 на НК, с район на действие РС – Бяля Слатина, вписан в Служба по вписванията [населено място] свх.№ 4276/19.12.2014. Със същото решение е оставил в сила решението в частта му, с която е отменено на основание чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 537, ал.2 от ГПК, вписването отразено във вх.рег.№ 1723, акт № 297, том II от 27.08.2021 г. на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014г., сключен с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5770/18.12.2014 г. на нотариус Г. Х., рег. №407 на НК, с район на действие РС – Бяля Слатина, вписан в Служба по вписванията [населено място] свх.№ 4276/19.12.2014 г.,по заявление на С. С.. При този изход на спора в мотивите на своето решение съдът изрично е постановил, че разноските следва да останат за страни, така както са направени от всяка една от тях. Разпоредбите на чл.78, ал.1 и 3 ГПК предвиждат, че ищецът и ответникът имат право на разноски съответно на уважената и отхвърлената част от иска. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита във висящ съдебен процес, като и ответникът, като участник в производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително и за защита от адвокат. По тези съображения настоящият съдебен състав, като се взел предвид факта, че страните са едновременно и жалбоподатели и ответници, поради което право на разноски има и двете и с оглед изхода по спора пред ВКС– отмяна на решението в една част и оставянето в сила на решението в друга, е приел, че същите следва да бъдат понесени от всяка една от тях така, както са направени по делото. Ето защо молбата за допълване на решението с искане да бъдат присъдени разноски само на С. И. е неоснователна. Съдът при произнасяне по молбата за допълване на решението в частта му за разноските констатира, че на страница шеста от същото е допусната очевидна фактическа грешка, като след израза „По изложените съображения съдът“ е записано „ОПРЕДЕЛИ“, вместо „РЕШИ“. Налице са предпоставките на чл.247, ал.1 ГПК и следва да се допусне поправка на очевидната грешка. По изложените съображения, съдът