Определение № 7880 от 25.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Общински съвет - Пловдив, чрез адв. Илиева, против Определение № 1407/05.06.2023 г. по адм. дело № 115/2023 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено негово искане за допълване на Определение № 550/01.03.2023 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Ответната страна „Монте Белла“ ООД не изразява становище. Частната жалба е допустима, но неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за неговото завеждане. Пораждането на правото предполага искането да е заявено своевременно и разноските за реално осъщественото процесуално представителство да са заплатени преди приключване на производството. В случая производството по делото е прекратено поради оттегляне на жалбата преди конституирането на страните или насрочването за разглеждането му в открито съдебно заседание. До момента на постановяване на прекратителното определение от ангажирания адвокат на административния орган е постъпило единствено искане за предоставяне на достъп до електронните съдебни дела и съобщения в портала за електронно правосъдие с приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.01.2023 г., съгласно който Общински съвет - Пловдив, представляван от неговия председател, възлага на довереника да осъществи правна защита по образуваното административно дело срещу договорено възнаграждение в размер на 1500 лева с ДДС. Претенцията за присъждане на направените разноски по делото с приложени преводно нареждане и фактура за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение е заявена едва с молбата по чл. 248 ГПК. След като жалбата е оставена без разглеждане преди провеждането на открито съдебно заседание по делото, искането за присъждане на разноски, което по правило може да бъде предявено до приключването на устните състезания в съответната инстанция, не е било преклудирано. В тази хипотеза страната обективно не би могла да предвиди развитието на процеса и съответно да поиска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото законодателят не е предвидил срок за заявяване на искането при преждевременно приключване на съдебното производство и страната е узнала за него едва със съобщаването на постановеното определение, единствената й възможност да релевира правото на разноски е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, както е в случая. Следователно правото на разноски неправилно е отречено от съда поради предявяването му след прекратителното определение. Споделими обаче са съжденията на съда за наличието на друго основание за недължимост на разноските. Въпреки данните за своевременно заявяване на претенцията за присъждане на разноски, липсват доказателства за действително осъществено процесуално представителство. Упълномощеният адвокат не е извършил никакви процесуални действия по образуваното по жалбата на „Монте Белла“ ООД производство до момента на неговото приключване. Придружителното писмо по чл. 152, ал. 1 АПК, с което до съда приложено са изпратени постъпилата срещу административния акт жалба и преписката по издаването му, е подписано единствено от председателя на общинския съвет в качеството на представляващ административния орган. От него изхожда и изпратеното до съда писмо изх. № 23XIII-10-8/20.02.2023 г. с приложени изисканите от съда с Разпореждане № 390/16.01.2023 г. извадки от действащите и всички предходни устройствени планове, включително и от Общия устройствен план на Пловдив от 2007 г. в обхват за имот с идентификатор 56784.530.1698 по КККР на гр. Пловдив. В заключение, от постъпването на жалбата на „Монте Белла“ ООД в Общински съвет - Пловдив до постановяването на прекратителното определение пълномощникът на административния орган по същество не е реализирал дейност по правна защита. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение