Определение № 539 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3692/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на нотариус М. Д. № с район на действие Златоградския районен съд срещу разпореждане №393 от 25.04.2014 г. по ч. гр. дело № 103/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е върната частната и жалба с вх.№1771/22.04.2014 г. срещу определение №430/03.04.2014 г. по ч.гр. дело №103/2014 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено постановление от 07.03.2014 г. на нотариус М. Д. № с район на действие Златоградския районен съд по нот. дело №35/201* г. за отказ да се издаде нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В. съд е приел, че определението за отмяна на отказа на нотариуса не е преграждащо, а и нотариусът няма право да обжалва същото определение. Ответникът по частната жалба В. А. П., действащ като [фирма], З., оспорва частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилни са изводите на Смолянския окръжен съд, че обжалваното определение №430/03.04.2014 г. по ч.гр. дело №103/2014 г. не е преграждащо, защото с него не се поставя край на нотариалното производство, а е прието, че молбата за издаване на охранителния акт трябва да бъде уважена. Освен това нотариусът е длъжен да изпълни указанията на съда и да извърши исканото нотариално удостоверяване без да има право да обжалва същото определение. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да бъдат присъдени 200 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.