Решение № 1259 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2014 г.

Решение № 1259 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4100/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производство по реда на чл. 208 сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 661 от 6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 359 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Рамона Пантова Михайлова от гр. Видин е отменен Ревизионен акт (РА) № 051002327/8.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 72 от 11.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, в която са определени задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и съответните лихви. Излагат се твърдения, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно било прието за доказано, че наредител на плащанията от САЩ към роднините му е била Михайлова ведно със съпруга си, както и че те след завръщането му в България са й предали парите. Изложени са и възражения, че кредитираното заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) относно пазарните цени на закупените имоти е необоснована. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба - Рамона Пантова Михайлова от гр. Видин, чрез адв. Дончева, в писмено становище и съдебно заседание оспорва жалбата. Отправя се искане обжалваното решение да бъде оставено в сила.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С РА по реда на чл. 122 от ДОПК, са установени задължения Павел Станев Михайлов за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. общо в размер на 65 132.72 лв. и лихви за просрочие в размер на 41 979.93 лв. По отношение на определените с РА данъчни задължения за 2006 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. С РА са определени и задължения за данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 11 146.37 лева и лихви за забава в размер на 7 783.88 лева. В тази част жалбата срещу РА е отхвърлена от АС-Велико Търново с решение № 319 от 19.06.2012 г., постановено по адм. дело № 254/2011 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила в тази част с решение № 4878 от 8.04.2013 г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 9510/2012 г., респективно- влязло е в сила относно определения данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.). Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на спора от Административен съд -Велико Търново. В мотивите на отменителното Решение № 4878 от 8.04.2013 г. по адм. д. № 9510/2012 г. е прието, че при постановяване на решение № 319 от 19.06.2012 г., по адм. дело № 254/2011 г. по описа на Административен съд- В. Търново са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. При изследване на установеността на релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, съдът не е обсъдил, нито ценил в съвкупност относимите и приложени по делото писмени доказателства, въз основа на което не е формирал фактически изводи, които да обосновават изведените правни такива. В частност, не са коментирани данните от американската данъчна администрация за подадените от лицето там годишни данъчни декларации за 2003 и 2004 г. и за размера на реализирания съобразно същите доход, както и доходът за 2005 г., за който не е подадена данъчна декларация и не са платени данъци. Същевременно, не са формирани и никакви фактически изводи досежно съпоставката на тези доходи с преведените в България суми, декларираните доходи по подадените ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и установеното имуществено и финансово състояние на лицето през ревизирания период. Не са изведени фактически заключения относно наличието или липсата на доказателства кой е превел сумите, постъпили по банковите сметки на Теменужка Михайлова и Ненка Каменова, нито относно релевантните факти, че те са предали тези суми на ревизираното лице след завръщането му в България. Заключението от съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) е кредитирано без да е обсъдено конкретно и заедно с другите доказателства по делото съобразно чл. 202 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е допуснал и провеждането на повторно заключение по СИЕ от същия експерт, който е изготвил първоначалното заключение, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 201 от ГПК, на чиито изводи са основани решаващите мотиви на съдебното решение в коментираната му част. Изводите на съда във връзка с установеността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и неустановеността на това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са необосновани със събраните по делото доказателства и противоречиви един спрямо друг. В ревизионното производство е установено, че Рамона Михайлова и съпругът й Павел Михайлов напускат България през 1993 г., заминавайки за ЮАР. До 1997 г. са спестили около 15 000 щатски долара, които са взети предвид при извършената ревизия и в полза на лицата са приети като спестени, тъй като по сметките им в ОББ има налични парични средства от предходни периоди. През 1997 г. са започнали работа в САЩ като чистачи в хранителен магазин и отделно имат закупен франчайз към COVERALL NORTH AMERICA. Видно от представеното ксерокопие на франчайз договор с COVERALL NORTH AMERICA, той е влязъл в сила от октомври 2000 г., т. е. от периода когато лицата имат подадени декларации в САЩ. За периода на пребиване в САЩ от 5.12.1997 г. до 23.09.2003 г. по данни на американската данъчна администрация лицата имат общо брутни доходи в размер на 248 993 щатски долара и нетни доходи (след признаване на нормативно признатите разходи) в размер на 116 654 щатски долара. Органът по приходите е приел в полза на лицата, че те за периода на пребиваването си в чужбина са спестили пълния размер на декларираните брутни доходи, след което са ги прехвърлили в български банки, съгласно получената информация от разкриване на банкова тайна за движението и наличностите по притежаваните от тях сметки в България. През 2004 г. и 2005 г. са закупили 4 офиса в гр. София, бул. "П. К. Яворов" № 6; поземлен имот в к-с Строител, гр. Видин УПИ с паянтова сграда във гр. Видин, както и апартамент в гр. Видин. Тъй като в нотариалните актове са вписани цени близки до данъчната оценка на закупените имоти, на основание чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК органът по приходите е назначил експертиза за определяне пазарната цена на имотите, които е включил в паричния поток за ревизираните години и съответно при формиране на данъчната основа. При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. и са определили данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основните възражения на ревизираното лице са свързани с размера на сумата, с която е разполагало към 1.01.2004 г., както и относно пазарната цена на придобитите от него имоти. В тази връзка при първото разглеждане на делото са изслушани основно и допълнително заключение на съдебно- икономическа експертиза, а така също и съдебно- оценителна експертиза, разпитани са свидетелите Теменужка Михайлова, майка на Павел Михайлов и Роза Тодорова, леля на съпругата му. В изпълнение на дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото от АС - Велико Търново е назначена отново СИЕ и е разпитана повторно майката на ревизираното лице, както и съпруга й Павел Михайлов, представени са и извлечения от Fifth Third Bank, по които е работило и вещото лице. Въз основа на всички събрани доказателства и след като е съобразил дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото административният съд е приел, че Рамона Михайлова и съпругът й са разполагали със сумата от общо 217 838.35 щатски долара, която сума представлява предоставени от негови роднини парични средства, които от своя страна са били преведена преди 2003 г. от жалбоподателя и съпругата му на съответните лица по банков път. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че административният съд е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС. Обсъдил е всички приобщени доказателства- както събраните в ревизионното производство, така и тези, ангажирани в съдебната фаза на спора, и е направил обосновани фактически изводи, че през 2003 г. семейството е разполагало с парите, преведени на майка му и бабата на съпругата му, които след завръщането им в България са им били предадени. Този факт се установява, както от представените надлежно заверени банкови документи от САЩ и от ОББ, така и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът е обсъдил подробно заедно с останалите доказателства по делото. От извлеченията на банковите сметки и от представената спестовна книжка на Теменужка Михайлова се установява, че по нейната сметка и по тази на Ненка Каменова безспорно са постъпвали суми от САЩ. Според свидетелските показания те са държани един месец на депозит, след което са съхранявани в касета в трезора на банката, като са предадени в брой на Павел и Рамона Михайлови след завръщането им от САЩ. Тези твърдения се подкрепят и от представената пред настоящата инстанция служебна бележка изх. № 87 от 15.01.15 г. от ОББ, според която Т. Михайлова и Н. Каменова са имали банкови касети в ОББ. Основателни са изводите на съда, че за предаването на парите от Теменужка Михайлова и Ненка Каменова е логично да не се съставят документи за предаването им, тъй като те са предадени в брой между роднини и то най-близки роднини по права линия - майката на Михайлов и бабата на съпругата му, която я е отгледала (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК). В този смисъл е и цитираната практика на ВАС в писмената защита на пълномощника на ответницата по касация. Все във връзка с указанията на ВАС в горепосоченото отменително решение, при повторното разглеждане на делото първостепенният съд е изследвал доказателствата относно кой е превел сумите от САЩ. В тази връзка са приети надлежно заверени банкови документи от САЩ и е назначена отново СИЕ. След проверка в ОББ клон Лом, вещото лице е установило, че по сметката на Теменужка Михайлова за периода 2002-2003 г. са преведени 137 805 щатски долара. Поради промяна на системата могат да бъдат проследени само извършените след 11.11.2002 г. преводи, които са с наредител CSIJ SERVICES чрез кореспондентската банка Fift Third bank град Синсинати, Охайо. Аналогични са и резултатите от проверката в ОББ клон Видин, където експертът е установил, че през посочения период по сметката на Нанка Каменова са постъпили 172 876.02 щ. д. от същия наредител от САЩ. След приспадане на всички разходи - такси, отрицателни валутни разлики е установено, че към 31.12.2003 г. получените от САЩ суми по двете сметки са в размер на 217 838.35 щатски долара, левовата равностойност на 358 820.06 лева. Неоснователен е доводът на касатора, че липсват доказателства, че CSIJ SERVICES е фирма и то на ревизираното лице. Наистина системата на банката до 11.11.2002 г. не съхранява имената на физическите лица, конкретно "наредители" на превода, но приетите извлечения от сметки на FIFTH THIRD BANK, от които е видно, че със сметката на наредителя CSIJ SERVICES се е разпореждал жалбоподателят Павел Михайлов. Неговият подпис е овластеният, оторизиран да разпорежда плащанията от сметката на дружеството им. Този факт се потвърждава и от това, че през периода 12.03.2003 г. - 11.09.2003 г. от сметката на CSIJ SERVICES в FIFTH THIRD BANK са превеждани суми и по личната сметка на Михайлов в Райфайзен банк АД, както и фактът, че адресът на дружеството и домашния адрес на Рамона и Павел Михайлови, който е посочен в банковите извлечения е един и същ. Като е изпълнил дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото, АС е изследвал установеността на релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, обсъдил и ценил в съвкупност относимите и приложени по делото доказателства, в това число и показанията на свидетелите Теменужка Михайлова и Павел Михайлов, и е формирал обоснован и правилен извод, че доходите на Павел и Рамона Михайлови в САЩ са от извършваната от тях работа и от дейността на дружеството им CSIJ SERVICES. Преведените по сметки в ОББ на Ненка Каменова и Теменужка Михайлова суми в периода 1999 - 2003 г. са с наредител CSIJ SERVICES от банка в САЩ - FIFTH THIRD BANK, гр. Синсинати, Охайо. Неоснователни са доводите в касационната жалба и относно приетата от съда пазарна цена на закупените от ревизираното лице и съпругата му недвижими имоти. Като е изходил от легалната дефиниция за пазарна цена, предвидена в § 1, т. 10б от ДР на ДОПК и заключението на вещото лице по назначената СОЕ, правилно административният съд е приел, че цените до които е достигнало то са определени на базата на нормативно определените методи, определен в § 1, т. 10 от ДОПК и предвиден в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, а именно - метода на пазарните цени и е достигнала до по-обективна оценка на процесните имоти, в сравнение с експертизата, приета в хода на ревизията. При определяне пазарната цена, вещото лице е съобразило степента за завършеност и е използвал два различни метода от Наредбата, за да достигне до по-обективна оценка на процесните имоти. Както основателно поддържа ответницата по касация, при определяне на стойността на имотите по сравнителния метод, вещото лице е взело предвид факта, че наличните данни за оферирани пазарни цени са с 12-15% по- високи от тези на реално сключваните сделки. При определяне на средната пазарна цена вещото лице е използвало като база за сравнение повече от 25 оферти и реални продажби (за сравнение при изготвяне на експертната оценка в данъчното производство вещото лице е ползвало информация само от три оферти). Офертни цени по правило са по-високи от тези, на които в действителност се реализират сделките, като това обстоятелство е визирано в експертното заключение и е съобразено от съда. Освен това тази оферта е за завършени офиси, докато към момента на процесните сделки сградата е била на етап акт 15, като вещото лице изрично сочи, че е отчело степента на завършеност на всеки от имотите, а и нивата на пазарните цени се различават през 2005 г. и 2012 г. Установява се още, че цените на имота в гр. Видин са много завишени, тъй като в ревизионната преписка е посочена друга зона. В изпълнение на дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото решаващият съд е обсъдил и съобразил задължителните указания относно доказателствената сила на нотариалния акт и посочената в него цена. Поради изложеното настоящата инстанция счита, че правилно АС е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СОЕ и е приел за СИЕ, в която в паричния поток са включени цените на придобитите недвижими имоти, определени от нея. Въз основа на заключенията на вещите лица и приетите факти съдът е формирал обоснован извод, че финансовото състояние на ревизираното лице с декларираните доходи в чужбина и преведените средства по сметки в Република България позволяват да закупи посочените имоти на определените от съдебната експертиза цени, като за посочените периоди няма превишаване на разходите над приходите, както е констатирало и вещото лице в СИЕ. При липсата на превишаване на приходите на разходите като данъчна основа за 2004 г. и 2005 г. на лицето правилно са взети предвид декларираните от него доходи от наем на недвижими имущество, т. е. за 2004 г. - 2 307.40 лв., за 2005 г. - 2 349.60 лв. Въпреки, че липсват доводи в касационната жалба, за пълнота на настоящето решение и в изпълнение на чл. 218, ал. 2 от АПК - за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно - следва да се отбележи, че правилно АС е зачел подходът, приет от органа по приходите, отразен на стр. 47 и 48 от РА, доходите от чужбина за 2004 г. и 2005 г. да бъдат обложени в България само и изцяло в ревизията на Рамона Михайлова, за да не се стигне до дублиране на задълженията на Павел Михайлов с вече определените за цялата сума на съпругата му такива. За прецизност на изложението следва да бъде посочено, че в аналогичен смисъл е и постановеното Решение № 7567 от 4.06.2014 г. по адм. д. № 12 404/2013 г. от ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 404/18.07.2013 г. по адм. д. № 170/13 г. на Административен съд - В. Търново, с което е отменен РА № 051002326/08.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 73 от 11.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, в която на Павел Станев Михайлов- съпруг на Рамона Михайлова, са определени задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и съответните лихви. Поради изложените съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение