Определение № 3488 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1546/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби от И. К. Т. с [ЕГН], едната срещу Определение № 41178/09.12.2025 г. по адм. дело № 12363/2025 г. на Административния съд София-град, другата срещу Определение № 2437 от 20.01.2026 г., постановено по същото дело. С Определение № 41178 от 09.12.2025 г., на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Т. против мълчалив отказ на Областна администрация на Област София за издаване на Удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост за имот с идентификатор 68134.1979.1679, находящ се в София, [жк], с площ от 601 кв.м., по Заявление, вх. № ОА23-7661/21.01.2025 г. и е прекратено производството по делото. Наред с това Областна администрация на Област София е осъдена да заплати на Т. сумата от 110,00 лв., представляваща сторените по делото разноски в размер на 100, 00 лв. за адвокатско възнаграждение и на 10, 00 лв. за държавна такса. С Определение № 2437 от 20.01.2026 г. е оставена без уважение молбата на Т. за изменение на Определение № 41178/09.12.2025 г. по адм. дело № 12363/2025 г. на Административния съд София-град в частта на присъдените разноски за адвокатски хонорар. Частният жалбоподател възразява, че Определение № 41178 от 09.12.2025 г. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което първоинстанционното производство да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК и Областна администрация на Област София бъде осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата над 100, 00 лв. до претендирания размер от 1000, 00 лв. или за разликата от 900, 00 лв. Претендира разноски за държавна такса за производството по частната жалба. Ответникът по първата частна жалба – Областна администрация на Област София със служебен адрес в София, на ул. „Алабин“ № 22 я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор от 13.01.2026 г. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски за настоящото производство. Частният жалбоподател поддържа, че Определение № 2437 от 20.01.2026 г. е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което Определение № 41178/09.12.2025 г. по адм. дело № 12363/2025 г. на Административния съд София-град бъде изменено в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, чрез увеличването им до размер от 1000, 00 лв. Претендира разноски за държавна такса за производството по частната жалба. Ответникът по втората частна жалба – Областна администрация на Област София оспорва основателността й в писмен отговор от 09.02.2026 г. Иска отхвърлянето й. Претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба срещу Определение № 41178/09.12.2025 г. по адм. дело № 12363/2025 г. на Административния съд София-град е подадена в срока по чл. 230 АПК, но е процесуално недопустима за разглеждане по същество, а частната жалба срещу Определение № 2437 от 20.01.2026 г. по същото дело е допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, което е неблагоприятно за нея. Производството по адм. дело № 12363/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на И. К. Т. против мълчалив отказ на Областна администрация на Област София за издаване на Удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост за поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1679, находящ се в София, [жк], с площ от 601 кв.м. Съдът е установил, че на 24.11.2025 г. Областният управител на Област София издал Удостоверение, изх. № ОА23-7661-3/24.11.2025 г. (л. 17 от първоинстанционното дело), с което е удостоверено, че за посочения имот няма съставен Акт за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост, обн. в ДВ, бр. 44 от 1996 година. С Разпореждане № 39533 от 27.11.2025 г. (л. 67, пак там) съдът указал на Т. да уточни в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането, дали поддържа жалбата си срещу мълчаливия отказ на Областната администрация на Област София за издаване на Удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост за поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1679, находящ се в София, [жк]. С молба от 08.12.2025 г. (л. 72-75, пак там) Т. посочил, че след издаване на Удостоверение, изх. № ОА23-7661-3/24.11.2025 г. правният му интерес от подаване на първоинстанционната жалба е отпаднал, но, доколкото при образуването на първоинстанционното дело такъв е бил налице, а ответният административен орган е дал повод за завеждане на делото, следва да му бъдат присъдени претендираните с подаването на жалбата разноски, посочени в размер на общата сума от 1010, 00 лв., от които 10, 00 лв. за държавна такса и 1000, 00 лв. за адвокатски хонорар. Постановено е Определение № 41178 от 09.12.2025 г., с което съдът е приел, че към датата на подаване на жалбата е налице формиран мълчалив отказ, но че с издаването на Удостоверение за наличие или липса на Акт за държавна собственост за поземлен имот с идентификатор 68134.1979.1679 правният интерес на жалбоподателя от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал. Прекратил е съдебното производство и е присъдил разноски в полза на Т., от които 10, 00 лв. за държавна такса и 100, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответния административен орган. Определил е адвокатското възнаграждение в размер под минималния, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба/та), мотивирайки се че делото не се отличава с никаква фактическа или правна сложност за този род дела, прекратява се още на етапа преди провеждане на съдебно заседание и присъждането на минималния по Наредбата размер на адвокатското възнаграждение за дела без материален интерес би било несправедливо. Позовал се е на приетото в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. На 23.12.2025 г. Т., недоволен от определения от съда размер на адвокатския хонорар, подал искане с правно основание чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК (л. 88-90, пак там) за изменение на Определение № 41178 от 09.12.2025 г. в частта му относно присъдените разноски за възнаграждение за адвокат. Постановено е Определение № 2437 от 20.01.2026 г., с което това искане е оставено без уважение. Съдът се е обосновал, че поддържа изложените в Определение № 41178 от 09.12.2025 г. съображения, обусловили преценката му да определи адвокатския хонорар под минималния такъв по Наредбата, поради което не намира основание за изменение на това определение в частта за разноските. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: По частна жалба (вх. № 32684/23.12.2025 г. по описа на Административния съд София-град) срещу Определение № 41178/09.12.2025 г. по адм. дело № 12363/2025 г. на Административния съд София-град: Частната жалба е недопустима. Видно от изложените в нея доводи Т. не оспорва в цялост Определение № 41178 от 09.12.2025 г., а изразява несъгласието си с определения от първоинстанционния съд с това определение размер на адвокатското възнаграждение, мотивирайки се, че правното основание за прекратяване на първоинстанционното производство следва да е това по чл. 159, т. 3 АПК, а не както е приела първата инстанция – по чл. 159, т. 4 АПК. По своята същност подадената частна жалба има характер на искане за изменение на Определение № 41178 от 09.12.2025 г. в частта на присъдените в полза на Т. разноски за адвокатско възнаграждение, след като е насочена само срещу частта за разноските на крайния съдебен акт на първата инстанция. Извън обстоятелство, че Определение № 41178 от 09.12.2025 г. в частта на разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от вида на тези, преграждащи развитието на производството, а процесуалният закон не урежда изрично обжалването му, в случая, искането за изменението му е вече разгледано от първоинстанционния съд, който с Определение № 2437 от 20.01.2026 г. е оставил без уважение дублиращо се искане на Т. в същия смисъл, вх. № 32685/23.12.2025 г. – от л. 88 до л. 90 от първоинстанционното дело. След като по искането, обективирано в „частна жалба“, вх. № 32684/23.12.2025 г., е налице произнасяне, за лицето е отпаднал правния интерес от повторното разглеждане на същия въпрос, респ. процесната „частна жалба“ е безпредметна. Това налага оставането й без разглеждане и прекратяване на производството по настоящото дело в посочената част. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е процесуално недопустимо с искане за изменение с правно основание 176а, ал. 1, предл. второ АПК да се иска изменение на основанието, на което е прекратено делото, чрез подмяна на приетата от съда правна норма (чл. 159, т. 4 АПК) с друга (чл. 159, т. 3 АПК), както настоява частният жалбоподател. Това е така, тъй като в рамките на съдебно производство за изменение или допълване на съдебен акт в частта за разноските не може да се ревизира вече постановеният изход на делото, нито възприетата от съда правна норма, въз основа на която е постановено прекратителното определение. Основателна е частна жалба вх. № 3482/30.01.2026 г. по описа на АССГ срещу Определение № 2437/20.01.26 г., постановено по адм. д. № 12363/25 г. от АССГ. С обжалваното определение, съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е отказал да измени размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение като ги увеличи. Присъденият размер от 100 лева е занижен предвид предоставената по делото адвокатска услуга. Действително, не е налице основание за присъждането му в претендирания размер от 1000 лева предвид обема на свършената от адвоката работа, поредицата еднотипни дела, по които адвокатската услуга е предоставена, както и липсата на правна сложност на казуса по делото, но е налице основание за определянето му в по - висок размер, а именно 300 лева. По тези съображения и на осн. чл.236 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това се измени Определение № 41178/09. 12. 2025 г., постановено от АССГ по адм. д. № 12363/25 г. в частта за разноските като се увеличат с 200 лева присъдените за заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид Закона за въвеждане на еврото в Република |България, сумата от 200 лева следва да се превалутира по правилата на посочения закон в 102,26 евро. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд