Определение № 106 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Д. К. А. и П. И. А. срещу въззивно решение № 213 от 20.07.2022 г. по в. гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. С касационната жалба е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение, по повод на което на касаторите са дадени указания за внасяне на гаранция в размер на 15 808,60 лева. На 17.01.2023г. касаторите са поискали да бъдат освободени от заплащането на гаранция поради на липса на средства. Сочат, че не са трудоспособни и единственият им приход са получаваните от тях пенсии. Представят декларации за материално и гражданско състояние. Искането следва да се остави без уважение. Предвиденото в чл. 282, ал.2 ГПК обезпечение като условие за спиране изпълнението на въззивното решение, служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от касационното производство, а когато е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то е гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право в резултат на неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението. Липсва законова разпоредба, уреждаща възможност съдът да освободи страната от задължението й да внесе гаранция при липса на достатъчно средства. Недостатъчните средства са основание за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, което следва от разпоредбата на чл. 83 ГПК, но обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК не съставлява нито държавна такса, нито разноски по делото и съответно по отношение на него е неприложим чл.83 ГПК. Горното налага извод за неоснователност на молбата за освобождаване от заплащане на обезпечение по чл. 282 ГПК. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение