Определение № 8626 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Е. Х., подадена чрез пълномощника адвокат А. Живков, против определение № 27837 от 20.08.2025 г. по адм. дело № 8675/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта с която е отхвърлено искането му за спиране на предварително изпълнение на заповед № З-420/18.08.2025 г. на директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) - Министерство на вътрешните работи (МВР). Претендира разноски. Частният жалбоподател по подробно изложени съображения счита атакуваната част от определението на съда за неправилна поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като иска отмяната й. Претендира разноски. Ответникът - директор на ДМОС - МВР, представя отговор в срока по чл. 232 АПК, в който оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на атакуваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е допустима. Разгледана по същество, след извършена на основание чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК служебна проверка на определението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, частната жалба е основателна по различни от посочените в нея основания. Производството по адм. дело № 8675/2025 г. на АССГ е образувано по жалба на Б. Х., против заповед № З-420/18.08.2025 г., с която на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), по т. 1 са му възложени допълнителни функционални задължения, в качеството му на началник на сектор в „Мисии на международни организации“ към отдел „Интерпол и мисии на международни организации“ при ДМОС, за изпълнение на задачи и подпомагане дейността на сектор „Организирана престъпност“ към отдел „Интерпол и мисии на международни организации“ при ДМОС, считано от 18.08.2025 г. до 18.09.2025 г. В следващите точки от заповедта на Х. е възложено да осъществява координация и информационен обмен между посочени служби, органи и НЦБ на страните-членки, да изготвя периодични отчети и да изпълнява други поставени задачи. В сезиращата първоинстанционния съд жалба, Б. Х. освен прогласяване нищожност, респективно отмяна на заповед № З-420/18.08.2025 г., е поискал и спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на изпълнението на заповедта до приключване на съдебното производство, тъй като органът е разпоредил изпълнение в деня на издаването й и фактически е допуснал предварително изпълнение. За да отхвърли искането за спиране на предварително изпълнение АССГ е приел, че изпълнението на оспорената заповед е започнало от датата на издаването й, но в нея няма изрично разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Преценил е, че възложеното със заповедта временно изпълнение на функционални задължения е равностойно на преназначаване, мотивирано със служебна необходимост и по аргумент от чл. 165, ал. 6 ЗМВР, обжалването на заповедта не спира изпълнението й, поради което е допустимо да се произнесе на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК. След преценка, че не са налице основанията за спиране, съдът е отхвърлил искането. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че определението е недопустимо в обжалваната част по следните съображения: Според чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При тази законова регламентация, за да се произнесе съдът по реда на чл. 166, ал. 2 АПК по същество на искането, е необходимо да е налице влязло в сила разпореждане, с което е допуснато предварителното изпълнение на административния акт. Ал. 4 на чл. 166 АПК предвижда допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, да бъде спряно по искане на оспорващия от съда при условията на ал. 2. В случая не е налице надлежно постановено от органа и влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за предварителното изпълнение на заповедта, както правилно е отбелязал АССГ. Обратно на възприетата от съда теза, не е налице и допуснатото предварително изпълнение по силата на закона, тъй като процесната заповед нито е издадена на основание чл. 165 ЗМВР, нито постановява временно преназначаване на служителя, а въвежда допълнителни функционални задължения, което е различно от преназначаване. Поради това като е постановил определение № 27837 от 20.08.2025 г. по адм. дело № 8675/2025 г. в оспорената му част, АССГ се е произнесъл по искане за спиране на предварително изпълнение на заповедта без такова да е било постановено с влязло в сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК или по силата на закона, а подадената жалба срещу заповед № З-420/18.08.2025 г. е спряла действието на обжалвания административен акт. Тези порочни процесуални действия на съда предпоставят недопустимост на определението в обжалваната му част. С нея съставът на АССГ се е произнесъл по непостановено от органа и недопуснато от закона предварително изпълнение. Искането, по което се е произнесъл съдът по адм. дело № 8675/2025 г. е било без предмет, тъй като не е имало влязло в сила разпореждане, с което да е допуснато предварително изпълнение на административния акт, както изисква чл. 166, ал. 2 АПК, нито допуснато такова по силата на закона, както изисква чл. 166, ал. 4 АПК. Затова искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт е било процесуално недопустимо и първоинстанционният съд е следвало да го остави без разглеждане и да прекрати производството по него. Като не е направил това, той е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго определение, с което искането да се остави без разглеждане с прекратяване на производството по него. Предвид окончателния изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Б. Х. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 236 и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав