Определение № 471 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2068/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.21425/5.04.21 по г.д.№.10/21 на ОС Кърджали молбата на В. А. Р. по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК за изменение на постановеното по делото /по частна жалба срещу протоколно определение от 10.12.20 по г.д.№.868/20 на РС Кърджали, с което производството по делото е прекратено/ определение №.21143/9.02.21 в частта за разноските е частично уважена – определението е изменено чрез отмяната му в частта, с която В.Р. е осъден да плати на „Надежда 94“ООД, град Кърджали, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата над 979,80лв. до 1200лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение, а в останалата й част /за сумата над 408,25лв. (минимален размер по Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения) до 979,80лв./ е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от В. А. Р. с искане за отмяна на определението в частта, с която молбата му по чл.248 ГПК е оставена без уважение. Сочи се, че неправилно не е присъден само минималният размер по Наредбата - 408,25лв., а двукратният такъв – като на практика не е отчетена действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че то е приключило в едно закрито заседание - без провеждане на открити такива и без явяване на страните, предметът му е 1 обжалване на прекратително определение, не са събирани и обсъждани доказателства. Ответната страна „Надежда 94“ООД не взема становище. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Видно от текста на разпоредбата, възнаграждението може да бъде намалено по преценка на съда, която е ограничена единствено от минималния размер, под който не може да бъде намаляван хонорара /т.е. допустимо е да се присъди както минимален размер, така и размер, който е по-голям от минималния, но по-малък от платения/. В разглежданата хипотеза спорът пред въззивната инстанция, във връзка с който е платен оспореният адвокатски хонорар, касае законосъобразност на определение за прекратяване на производството по делото. Той е разрешен в закрито заседание без призоваване и явяване на страните, процесуалната защита на ответника се изразява само в депозиране на отговор на частната жалба на ищеца, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност - по релевантните въпроси относно допустимостта на иска по чл.439 ГПК е налице трайна и безпротиворечива задължителна практика. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че платеният и присъден адвокатски хонорар 979,80лв. е прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер, предвиден по Наредбата /чл.7 ал.1 т.7 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата/, за който страните не спорят, че възлиза на 408,25лв. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,