Определение № 117 от 17.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 745/2021 г.

ВКСI търговско отделение17.05.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 50 от 11.03.2022 г. по т.д. № 745/2021 г. на ВКС, в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА "АЛОХА ТРАВЕЛ" ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. Т. сумата 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Н. Т. чрез пълномощник адв. Д. Г., с искане за допълване на определение № 50 от 11.03.2022 г. по т.д. № 745/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на “Алоха травъл ООД”, [населено място]. Ответната страна – “Алоха травъл ООД”, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 745/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Алоха травъл“ ООД, [населено място], против решение № 12143 от 20.10.2020г. по т.д. № 1984/2020г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50 от 11.03.2022 г. по т.д. № 745/2021 г. на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба като недопустима. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, като в същото липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.4 ГПК на ответника по касационната жалба се следват направените в производството разноски. В случая, молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените разноски. Към него са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие № 27/21.12.2020 г., в който в т. IV.1 е уговорено, че дължимото възнаграждение за всяка инстанция по т. III.1 от 800 лв. е заплатено към момента на сключване на договора и същият има характер на разписка, с което се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

5