Решение № 1326 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3481/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адвокат А. Тодорова, против решение № 21924/31.10.2024 г., постановено по адм. дело № 6611/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество на Решение № Ж-499/31.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът не е изложил правни мотиви в постановеното от него решение, като също така не е обсъдил възраженията в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. С писмена молба по делото се поддържа касационната жалба и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „ДИН Пропъртис“ ООД, чрез адвокат Ц. Диловски, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД против Решение № Ж-499/31.05.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на „Електроразпределителни мрежи Север“ АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на настоящото решение да възстанови служебно партидата за електроенергия с клиентски № 1800075427 (абонатен № 13311008) и прекъснатото електрозахранване, ведно с демонтираните присъединителни съоръжения на обект: бензиностанция, находящ се в област Разград, община Лозница, [населено място], недвижим имот с идентификатор [ПИ], ведно с построените в него сграда с [идентификатор], без да обвързва осъществяването на горните действия със съгласуване и изпълнение на присъединителните съоръжения, в т.ч. СТИ, които се намират след границата на собственост на електрическите съоръжения на обекта, както и да изготви и предложи на клиента договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи за горепосочения обект; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите но т. 1 „Електроразпределение Север“ АД да предостави на Комисията за енергийно и водно регулиране доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че „ДИН Пропъртис“ ООД е подало до „Електроразпределение Север“ АД искания за възстановяване на електрозахранването и на договорните отношения с енергийното дружество относно имот с идентификатор [ПИ], ведно с построената в него сграда, с [идентификатор], - бензиностанция, находящ се в област Разград, община Лозница, [населено място]. След постановен отказ по горните искания, „ДИН Пропъртис“ ООД подало жалба до КЕВР на 28.03.2024 г., като след проведена административна процедура е издадено и оспореното Решение № Ж-499/31.05.2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Север“ АД, като приел, че решението е издадено в изискуемата форма и съдържание, с фактически и правни основания за издаването му, от компетентен орган. Посочено е, че в случая до „Електроразпределение Север“ АД е подадено искане от страна на „ДИН Пропъртис“ ООД за възстановяване на електрозахранването и на договорните отношения с енергийното дружество относно имот с идентификатор [ПИ], ведно с построената в него сграда, с [идентификатор], - бензиностанция, находящ се в област Разград, община Лозница, [населено място]. За този имот/обект са били налице партида за електроенергия с клиентски № 1800075427 и абонатен № 13311008, с титуляр предишният собственик на имота „Симба“ ООД с ЕИК: 102698590 - обявено в несъстоятелност. Посочено е, че този факт не се оспорва от електроразпределителното дружество, а напротив - потвърждава, че за посочения обект с абонатен № 13311008 са прекратени договорните отношения с „Електроразпределение Север“ АД. Електроразпределителното дружество не е посочило конкретна информация по отношение на статута на горепосочените партида и абонатен/клиентски номер за разглеждания обект (напр. активни или закрити). Административният съд е посочил причините по които „Електроразпределение Север“ АД има право да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия, съгласно чл. 24, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, като е прието, че по делото не е доказано основание за прилагане на посочените в горната норма условия. Поради това е посочено, че за електроразпределителното дружество е възникнало задължението по чл. 122, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката – т.е. да се удовлетвори искането на „ДИН Пропъртис“ ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката предвижда правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилен е изводът на АССГ за законосъобразност на оспореното решение на Комисията. От доказателствата по делото безспорно е установено, че за обект/имот с идентификатор [ПИ], ведно с построената в него сграда, с [идентификатор], - бензиностанция, находящ се в област Разград, община Лозница, [населено място], е била налице партида за електроенергия с клиентски № 1800075427 и абонатен № 13311008, с титуляр предишният собственик на имота „Симба“ ООД с ЕИК: 102698590 - обявено в несъстоятелност. След закупуването на имота от страна на „ДИН Пропъртис“ ООД, новият собственик е подал искане до „Електроразпределение Север“ АД за възстановяване на електрозахранването и на договорните отношения с енергийното дружество. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4, 10 и 11 на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта в случаите: 4. при обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа; 10. за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа; 11. за присъединяване на обект с прекратен достъп до мрежата. Следователно, по отношение на процесния имот е безспорно установено, че до определен момент е бил част от единната електроенергийна система и съответно към момента на придобиването му от страна на „ДИН Пропъртис“ ООД той е бил обект с прекратен достъп до мрежата. Следователно, за присъединяването на обекта не е необходимо проектирането и изграждането на съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа. Във връзка с горното, правилно е посочено, че в случая посочената от страна на „Електроразпределение Север“ АД липса на присъединителни съоръжения (СТИ, електромер) за обекта са ирелевантни, доколкото тези съоръжения могат да бъдат собственост единствено и само на електроразпределителното дружество, чрез които същото ще изпълнява задълженията си по договора за предоставяне на електрическа енергия на своя клиент, както и ще начислява съответните такси и стойност на предоставената електроенергия. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че по делото не се установява да е налице някое от основанията за прекъсване или ограничаване преноса на електрическа енергия по отношение на обекта, съответно новия собственик, съгласно чл. 24, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател „Електроразпределение Север“ АД за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация, КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. На другия ответник по касационната жалба - „ДИН Пропъртис“ ООД, също следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски. Претендираните разноски са в размер на 2000 лева, равностойност в евро - 1022,58 евро, съгласно приложен списък по делото и представен Договор за правна защита и съдействие от 17.10.2025 г. Посочените разноски са за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От страна на „Електроразпределение Север“ АД е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно. Съобразно правната и фактическа сложност на делото, в полза на „ДИН Пропъртис“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство в размер на 500 /петстотин/ евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение