Определение № 448 от 16.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1879/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Триера Комюникейшънс“ ЕООД от 15.12.2025г. с искане на дружеството да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС по чл.288 ГПК по настоящото дело, които не са възложени в тежест на насрещната страна с определението, с което не е допуснато касационно обжалване по подадената касационна жалба от ищеца Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), чийто иск срещу „Триера Комюникейшънс“ ЕООД е отхвърлен. Посочва се, че неправилно в определението си съставът е приел, че ответникът не е претендирал разноски за производството пред ВКС. Поддържа се, че разноски са поискани и доказани с приложенията към отговора по чл.287 ГПК. От Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда е постъпил писмен отговор на дати 13.01.2026г. и на 23.01.2026г. С първия се прави възражение за прекомерност, а във втория се твърди, че няма представени доказателства за действително плащане на възнаграждението за адвокатския хонорар, поради което искането е неоснователно. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в срок. С определение № 3490 от 09.12.2025г. не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на природната среда на решение № 325 от 06.06.2025г. по в.т.д. № 307/2025г. на Апелативен съд София, 5-ти търговски състав, в резултат на което искът срещу „Триера Комюникейшънс“ ЕООД е отхвърлен. Неточна е констатацията в определението, че с депозирания отговор ответникът в касационното производство не претендира разноски. Такива са поискани и към отговора е приложен списък с разноски, договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025г. между „Триера Комюникейшънс“ и адвокат Т. К., в който е договорено и посочено като заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв. Копието от отговора по чл.287 ГПК, съдържащо списъка с разноски и договора за правна защита и съдействие, не е пришито към материалите по настоящото дело, но се съдържа в материалите от въззивното производство. От справка в ЕИСС е видно наличието на списъка с разноски и на договора за правна защита към отговора с дата на постъпването им в САС с вх.№ 23788 от 09.09.2025г. При тези данни молбата по чл.248 ГПК се явява основателна. Налице са достоверни данни, че разноските за защита, които са поискани своевременно, са доказани към датата на постъпването на отговора с приложени към него документи (договор за адвокатска защита с договорено възнаграждение, и изрично посочване, че той служи за разписка за платената сума от 3 000лв.). Неточната констатация на състава на ВКС следва да бъде отстранена в настоящото производство. На ответника в касационното производство следва да бъде присъдена равностойността в евро на 3 000лв., или 1 533.88 евро. Неоснователно е възражението по чл.78,ал.5 ГПК. Касационното производство, за защитата по което е договорена сумата от 3 000лв., се развива по реда на чл.295,ал.1 ГПК при променен от въззивната инстанция резултат на спора. Делото е с фактическа и правна сложност, което е видно и от поставените в изложението на касатора (ответник по настоящата молба) въпроси и от мотивите към определението по чл.288 ГПК, в които са обсъждани поставените правни проблеми и възможността въз основа на тях да бъде осъществен касационен контрол. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.